Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
— Изпратили са те, за да ме убедиш да променя намеренията си, нали? — В очите му се появи усмивка. — Ако съм заплаха, слуховете са верни.
— Не, не са. Това е просто мълва.
— Ако се е случило веднъж, може да се случи отново.
— Никога не се е случвало. Изобщо чел ли си „Книгата на Енох“, преди да паднеш? — предизвикателно попита тя. — Знаеш ли точно какво пише там свята дума по свята дума?
— Защо не ми дадеш своя екземпляр?
— Това е светотатство! Забранено ти е да я четеш! — провикна се тя. — Ти предаде всеки ангел на небето, когато падна.
— Колко от тях знаят какво съм намислил? — попита той. — Колко сериозна заплаха съм?
Тя отметна глава на една страна.
— Не мога да ти кажа. Вече издадох повече от необходимото.
— Ще се опитат ли да ме спрат?
— Ангелите отмъстители ще се опитат.
Той я изгледа многозначително.
— Освен ако не си мислят, че ти си ме разубедила.
— Не ме гледай така. — Сякаш бе вложила цялата си смелост в старанието да звучи твърдо. — Няма да лъжа, за да те предпазя. Онова, което си намислил, е погрешно. Не е естествено.
— Дабрия! — Пач произнесе името й като тиха заплаха. Все едно беше извил ръката й зад гърба.
— Това няма да ти помогне — заяви тя с тиха увереност. — Не по този начин. Избий си го от главата. Стани ангел-пазител. Съсредоточи се над това и забрави за „Книгата на Енох“.
Пач облегна лакти на бара, явно размишлявайки напрегнато. След малко каза:
— Кажи им, че сме разговаряли и че съм прояви интерес към това да стана ангел-пазител.
— Интерес ли! — попита тя малко невярващо.
— Интерес — повтори той. — Кажи им, че съм поискал име. Ако трябва да спася нечий живот, трябва да знам кой оглавява списъка ви с обречени. Като ангел на смъртта ти разполагаш с тази информация.
— Тази информация е свещена и лична, не е предсказуема. Събитията в този свят се променят във всеки момент в зависимост от избора, който правят хората.
— Едно име, Дабрия.
— Обещай ми, че ще избиеш от главата си мисълта за „Книгата на Енох“. Дай ми дума.
— И ще повярваш на думата ми?
— Не, няма.
Пач се засмя хладно, взе една клечка за зъби от кутийката и се отправи нагоре по стълбите.
— Пач, чакай… — повика го тя и скочи от столчето. — Пач, почакай, моля те!
Той погледна през рамо.
— Нора Грей — каза Дабрия и после веднага запуши устата си с ръка.
Изражението на Пач леко се пропука — начумери се невярващо и леко раздразнено. Което беше необяснимо, тъй като, ако календарът на стената не лъжеше, ние още не се познавахме. Името ми не би трябвало да бъде познато.
— Как ще умре? — попита той.
— Някой иска да я убие.
— Кой?
— Не знам — отговори тя, запуши уши и поклати глава. — Тук е толкова шумно и неспокойно. Всички образи ми се сливат, променят се твърде бързо и не виждам ясно. Трябва да се прибирам. Нуждая се от спокойствие.
Пач прибра кичур коса на Дабрия зад ухото й и я погледна убедително. Тя потръпна пламенно от допира му, после кимна и затвори очи.
— Не виждам… Не виждам нищо… Няма смисъл.
— Кой иска да убие Нора Грей? — настоя той.
— Чакай, виждам я — каза Дабрия и гласът й стана тревожен. — Зад нея има сянка. Той е. Следи я. Тя не го вижда, но той е тук… Защо не го вижда? Защо не бяга? Не виждам лицето му, в сянка е…
Дабрия отвори рязко очи и си пое отривисто и бързо дъх.
— Кой? — попита Пач.
Дабрия закри устата си с ръце. Цялата трепереше, когато вдигна поглед към Пач.
— Ти — прошепна тя.
Пръстът ми се отдели от белега на Пач и връзката прекъсна. Нужно ми беше малко време, за да се ориентирам, затова не бях готова за Пач, който мигновено ме метна на леглото. Прикова китките ми над главата.
— Не биваше да го правиш. — Изражението му изразяваше овладян гняв, черен и трептящ. — Какво видя?
Свих коляно и го смушках в ребрата.
— Махни се от мен!
Той обкрачи тялото ми през ханша и ми попречи да използвам краката си. Тъй като ръцете ми все още бяха приковани над главата, можех само да се извивам безпомощно под тежестта му.
— Махни се или ще викам!
— Ти вече викаш. Но нищо няма да постигнеш на това място — то е по-скоро бардак, отколкото хотел. — Усмихна ми се сурово и дори смъртоносно. — Последен шанс, Нора. Какво видя?