Ш-ш-шт

Пач отметна глава назад и се засмя тихичко.

— Какво лошо има да си пазител? — попита Дабрия. — Защо не ти е достатъчно?

— Намислил съм нещо по-добро.

— Чуй ме, Пач, няма нищо по-добро. Заблуждаваш се. Всеки друг паднал ангел би скачал от радост при възможността да си върне крилете и да стане пазител. Защо ти не можеш? — Тя се давеше от смайване, раздразнение и обида.

Пач се оттласна от масата за билярд.

— Драго ми беше да се видим, Дабрия. Приятно пътуване обратно.

Най-неочаквано тя стисна ризата му с ръце, дръпна го рязко към себе си и го целуна яростно. Много бавно тялото на Пач се извърна към нея и стойката му се смекчи. Вдигна ръце и ги плъзна по нейните.

Преглътнах мъчително, опитвайки се да не обръщам внимание на ревността, която ме прониза, и на объркването в сърцето си. Част от мен искаше да се извърне и да се разплаче, друга част настояваше да се приближи до тях и да се разкрещи. Не че щеше да има някаква полза. Бях невидима. Явно госпожица Грийн… Дабрия… която и да беше тя… и Пач имаха романтично минало. Дали все още бяха заедно сега… в бъдещето? Дали беше започнала работа в гимназията в Колдуотър, за да е близо до Пач? Затова ли беше твърдо решена да не ми позволи да се доближавам до него?

— Трябва да тръгвам — освободи се Дабрия. — Много се забавих. Обещах на Лучана да не се бавя. — Склони глава на гърдите му и прошепна: — Липсваш ми. Спаси един човешки живот и ще си върнеш крилете. Върни се при мен — помоли го тя, — върни се у дома. — После рязко се откъсна от него: — Трябва да тръгвам. Никой от останалите не трябва да разбере, че съм била тук долу. Обичам те.

Когато Дабрия се извърна, мъката изчезна от лицето й и на негово място се появи лукава самоувереност. Беше изражението на някой, успял да блъфира, държейки трудна ръка на покер.

Без предупреждение, Пач я хвана през кръста.

— Кажи ми защо си тук наистина.

Потръпнах от заплашителната нотка в тона му. Външно изглеждаше напълно спокоен, но за всеки, който го познаваше поне малко, беше очевидно. Гледаше Дабрия с поглед, който казваше, че тя е преминала границата и че е в неин интерес веднага да се коригира.

Пач я поведе към бара. Настани я на високо столче и седна на съседното. Аз се настаних до Пач и се приведох, за да ги чувам въпреки музиката.

— Как така защо съм тук? — заекна Дабрия. — Казах ти…

— Лъжеш.

Тя зяпна:

— Не мога да повярвам… че смяташ…

— Веднага ми кажи истината — нареди Пач.

Дабрия се поколеба, преди да отговори. Изгледа го гневно и заяви:

— Добре. Знам какво си намислил.

Пач се засмя. Беше смях, който казваше: „Намислил съм доста неща. Кое точно имаш предвид?“.

— Знам, че си чувал за „Книгата на Енох“. Знам и това, че си въобразяваш, че би могъл да направиш същото, но не можеш.

Пач скръсти ръце върху бара.