Ш-ш-шт

— Веднага! — настоях. — Спешно е…

Гласът ми затихна, когато стенният календар привлече погледа ми. Показваше осем месеца по-рано, август предишната година. Точно преди да започна десети клас. Месеци преди да се запозная с Пач. Казах си, че е станала грешка, че някой просто е забравил да откъсне предишните месеци, но същевременно за кратко и неохотно допуснах възможността календарът да показва времето съвсем точно. А аз да греша.

Дръпнах си стол от съседната маса и се настаних до Пач.

— Той държи петица пика, деветка пика и асо купа… — Замълчах, понеже установих, че никой не ми обръща внимание. Не, не беше това. Никой не ме виждаше.

По стълбите в другия край на помещението се разнесоха тежки стъпки и долу се появи същият касиер, който беше заплашил да ме изхвърли при първото ми посещение.

— Някой горе иска да говори с теб — осведоми той Пач.

Пач изви вежди в безмълвен въпрос.

— Не ще да си каже името — каза извинително касиерът. — Няколко пъти я питах. Осведомих я, че имаш частна игра, ама не иска да си тръгне. Мога да я изхвърля, само кажи.

— Не, пусни я да слезе.

Пач изигра ръката си, събра чиповете си и бутна стола назад.

— Излизам. — Приближи се до масата за билярд, която беше най-близо до стълбите, облегна се на нея и пъхна ръце в джобовете си.

Последвах го. Щракнах с пръсти пред лицето му. Ритнах го по ботушите. Блъснах го с длан по гърдите. Не трепна, не помръдна.

По стъпалата се чуха леки стъпки, приближиха се и когато от тъмното стълбище се показа госпожица Грийн, аз за миг се смутих. Русата й коса се спускаше до кръста и беше права като слама. Беше облечена с джинси с изрисувани мотиви, розова блуза с къси ръкави и беше боса. С тези дрехи още повече изглеждаше като моя връстница. Ближеше сладолед на клечка.

Лицето на Пач винаги е като маска и никога не мога да разбера какво си мисли. Но щом зърна госпожица Грийн, веднага усетих, че е изненадан. Бързо се опомни, всички чувства изчезнаха от очите му и те станаха предпазливи и внимателни.

— Дабрия?

Сърцето ми поде учестена каденца. Помъчих се да събера мислите си, но те се въртяха единствено около факта, че се намирам осем месеца назад в миналото, така че откъде се познават госпожица Грийн и Пач? Тогава тя още не работеше в училището. И защо той й говореше на малко име?

— Е, как си? — попита госпожица Грийн-Дабрия с престорено свенлива усмивка и хвърли сладоледа в кошчето.

— Какво търсиш тук? — Очите на Пач станаха още по-бдителни, сякаш смяташе, че за Дабрия не важи максимата „няма скрито-покрито“.

— Измъкнах се. — Усмивката й се изкриви на една страна. — Трябваше да те видя отново. Отдавна опитвам, но охраната… Е, знаеш как е. Режимът е строг. Такива като теб и мен не бива да са заедно. Но ти вече го знаеш.

— Не е добро хрумване да идваш тук.

— Знам, че мина известно време, но се надявах на малко по-приятелски прием — каза тя и се нацупи.