Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Кралят чака, глупако — долетя боботещ глас от дъното на залата и всички се обърнаха да видят мечешката фигура на Олвен Горския другар и жилавия Риордан Парнел, двамата липсващи другари от групата на Гарет, застанали до вратата. — Давай — нареди Олвен и тръгна напред с огромни крачки. Изглеждаше още по-зловещ, защото държеше в ръце могъщата си брадва Дървосекач в една от огромните си ръце. — Кажи на своя крал колко си благодарен и как целият град ще танцува по улиците тази вечер, защото те са по-безопасни заради пристигането му, Димиян Рий се обърна към Гарет.
— Разбира се, кралю мой. Просто ми се иска да бях поканен на обесванията или стражите ми да бяха уведомени за множеството битки, преди да се разиграят по улиците ни.
— И щяха да подхвърлят златни монети, за да видят на чия страна да се включат — измърмори Емелин към жената до себе си, но достатъчно силно, че останалите да го чуят, което доведе до сподавено хихикане от всички, с изключение на Гарет и Димиян Рий, разбира се, който го изгледа гневно.
— Щеше да е още по-интересно да видим колко от обречените затворници щяха да потърсят милосърдие от барона си — изрече Емелин, улавяйки предизвикателството на този поглед.
— Достатъчно — настоя Гарет. — Уважаеми барон Рий, моля ви, тръгвайте си, и благодаря за вашия… съвет. Оплакванията ви са надлежно отбелязани.
— И отхвърлени — изрече Емелин и Гарет го погледна ядосано.
— И колко дълго Хелиогабалус ще се наслаждава на вашето присъствие, кралю мой? — попита сладко Димиян Рий.
Гарет погледна към Кейн, който кимна.
— Предполагам, че престоят ни тук е почти приключил — отвърна кралят.
— Наистина — добави Емелин и отново привлече погледа на Гарет към себе си.
Магьосникът наклони глава към жената до себе си и Гарет схвана посланието.
— Бароне — каза и се изправи, сочейки към вратата.
Димиян Рий се спря за миг, после се поклони, обърна се и излезе от залата. Още преди да се махне, всички приятели се спуснаха към Олвен, започнаха да го тупат по гърба и да изказват съболезнованията си за загубата на Мариаброн Скиталеца, рейнджърът, който му бе като син.
— Ще разбера цялата истина за последното приключение на Мариаброн — обеща Олвен.
— А аз доведох с мен някой, който може да ти разкаже част от тази история — каза Емелин и това накара останалите да погледнат към жената, която стоеше настрани. — Представям ви лейди Арраян от Палишчук.
— Тя е полуорк? — избъбри Олвен и прочисти гърлото си, а после се изкашля неколкократно, за да прикрие доста грубото си наблюдение.
— Арраян? — изрече Гарет. — Ах, уважаема лейди, моля, приближете се. Вие сте добре дошла тук. Надявах се вече да съм пристигнал в Палишчук, за да ви отдам заслужените почести, но се страхувам, че ситуацията попречи на плановете ми.
Арраян се приближи предпазливо към впечатляващата група, макар видимо да се поотпусна, когато Риордан й намигна окуражително.
— Беше ни казано, че няма да пътувате на юг от портата — изрече Гарет.
— И аз не го направих, добри ми кралю — отвърна Арраян, а гласът й бе тих като шепот.
Тя се поклони, после направи реверанс, поне частично, преди да стори още един неловък поклон.
— Моля ви, не се притеснявайте, прекрасна лейди — каза Гарет. — Вашето присъствие е чест за нас — той се обърна към Дугалд и Кейн и добави. — Изненадани сме, но независимо от това за нас е чест.
Изпълненият с нервност поглед, който Арраян отправи към Емелин, подсказа на Гарет и останалите, че не е тук просто от любезност.
— Направих каквото ми каза и потеглих към портите, за да видя дали нашите приятели Джарлаксъл и Артемис Ентрери са там — обясни Емелин. — Открих ги.
— При портата? — попита Гарет.
— Не, вече бяха преминали, само няколко часа след битката в Хелиогабалус, както изглежда.
— Тази двойка притежава повече магия, отколкото предполагаме — отбеляза отец Дугалд и никой не възрази.
— На север? — попитаха едновременно Гарет и Келедон.
— Към Палишчук? — добави Гарет.
— И отвъд — каза Емелин и погледна към Арраян.
Когато тя се поколеба, старият магьосник постави ръка около раменете й и практически я побутна напред, докато не застана точно пред трона. На Арраян й трябваше известно време, за да събере мислите си, после измъкна навит на руло пергамент изпод една гънка на робата си.