Лятото и градът

— В моята кооперация няма пералня в избата — просъсквам и извръщам очи, опитвайки се да сдържа разочарованието си. Как смее тази Уенди да си въобразява, че познава Ню Йорк?! — Лично аз нося прането си в обществената пералня наблизо. — Което не е съвсем вярно. Обикновено оставям дрехите си да се трупат в един ъгъл в спалнята.

— Виж какво, Кари — намесва се баща ми, — никой не се съмнява в твоите способности…

Но на мен ми писва. И през стиснати зъби изричам:

— Прав си. Защото и без това никой не се интересува от мен!

И с тези думи се изправям и тръгвам към изхода на ресторанта в търсене на тоалетната.

Бясна съм. На баща ми и на Уенди, че ме поставиха в подобно положение. Но най-вече на себе си, че изгубих самообладание.

И сега Уенди ще блесне като мила и разумна, а мен ще нарочат за ревнива и незряла. От тази мисъл гневът ми пламва още повече. И изведнъж си спомням защо години наред съм мразила живота и семейството си, но отказвах да си го призная.

Влизам в една кабинка и сядам върху тоалетната чиния, за да помисля. Онова, което най-много ме вбесява, е, че баща ми никога не е приемал на сериозно писането ми. Никога не ми е казвал нищо окуражително, никога не се е радвал, че съм талантлива, никога дори не ми е правил комплимент, за бога! Можеше да изживея целия си живот напълно непризната, ако не бяха другите студенти в семинара на „Ню Скул“. Повече от очевидно е, че Райън, Капоти, Лил и дори Рейнбоу са били хвалени, поощрявани и аплодирани в детството си. Не че държа да съм като тях, но не би ми навредило, ако единственият ми родител имаше вяра в мен и смяташе, че у мен има нещо специално.

Изтривам сълзите си с тоалетна хартия, напомняйки си, че сега трябва да се върна там и да издържа с тях цяла вечер. Затова веднага трябва да измисля нещо, с което да обясня жалкото си поведение.

Разполагам само с един избор — да се престоря, че това никога не се е случвало, че не съм избухвала. Саманта би постъпила точно така.

Вирвам гордо брадичка и тръгвам към масата им.

Там установявам, че Миси и Дорит вече са пристигнали, както и бутилка кианти, поставена в плетена кошничка. В Ню Йорк би ми било неудобно да пия подобно вино.

И с огромна болка в сърцето си давам сметка за еснафския дух, пропил се в цялата тази сцена, за дребните страсти, вълнуващи хората по тези места. Баща ми, вдовецът на средна възраст, облечен неподходящо за възрастта си и преминаващ през кризата на средната възраст, намиращ утеха в една отчаяна млада жена, която, на фона на посредствеността в Касълбъри, изглежда голяма звезда, различна и вълнуваща. И двете ми сестри — пънкарката и зубрачката. Жалка картинка. Оглеждам се и имам чувството, че гледам второразредна телевизионна сапунка.