Лятото и градът

— Но какво облича човек за ресторант в Касълбъри?

— Със сигурност не и вечерна рокля.

— Уолт, това не е вечерна рокля! — изричам с укор аз. — Това е рокля на социална домакиня. От шейсетте.

Открих я в моя любим магазин за стари дрехи и оттогава насам непрекъснато я нося. Перфектна е за горещо време, защото освобождава ръцете и краката ми, а и досега никой не бе казвал нищо за необичайния ми тоалет, освен да го похвали. Странното облекло е напълно очаквано в Ню Йорк. Но тук очевидно никой не гледа на него с добро око.

— Не възнамерявам да променям стила си на обличане заради Уенди. Знаеш ли, че тя има братовчед, който е от „Ангелите на ада“?

Двамата с Уолт си седим на верандата и пием коктейли, докато чакаме пристигането на прословутата Уенди. Аз го помолих да дойде с нас на тази вечеря, обаче той отказа под претекст, че имали уговорка с Ранди. Все пак се съгласи да намине за по едно питие, та да види тази Уенди с очите си.

— Може би тъкмо там е уловката — тя е напълно различна.

— Но ако баща ми си е паднал по жена като Уенди, това поставя под въпрос целия му брак с майка ми!

— Мисля, че малко прекаляваш с аналогията — отговаря Уолт, решил да го играе глас на разума. — Може би баща ти просто е решил да се позабавлява.

— Но той ми е баща! — смръщвам се аз. — Не му е позволено да се забавлява!

— Това не е честно, Кари!

— Да, знам — кимвам и се вторачвам към изоставената градина. — Успя ли да говориш с Маги?

— Аха — кима енигматично Уолт.

— И какво ти каза тя? За Ню Йорк имам предвид.

— Че си е прекарала страхотно.

— А за мен?

— Нищо. Единственото, за което говореше, бе за някакъв мъж, с когото си я запознала.

— Райън. Когото автоматично вкара в леглото си.

— Такава си е нашата Маги — свива рамене Уолт.

— Превърнала се е в маниак на тема секс.

— Голяма работа — отбелязва той. — Млада е. С течение на времето ще улегне. А и на теб какво ти пука?

— Просто ме е грижа за приятелите ми! — отсичам и смъквам с грохот ботушите си Фиоручи от масата, за по-силно внушение. — Щеше ми се и приятелите ми да ги е грижа за мен!

Уолт ме поглежда неразбиращо.

— Знаеш ли, дори и близките ми не ме попитаха как живея в Ню Йорк. А, честно казано, животът ми там е много по-интересен от всичко, което би могло да ми се случи тук за цял един живот! Например съвсем скоро ще поставят пиесата ми. А снощи ходих на парти в дома на Бари Джесън в Сохо…

— Кой е Бари Джесън?

— Стига, Уолт! Той е най-великият американски художник на нашето време!

— Както вече казах, ти наистина си станала много специална — подкача ме Уолт.

Скръствам ръце с пълното съзнание, че звуча като идиот, и отсичам: