Вампирите и градът

Отвори я и надникна вътре. Лунната светлина осветяваше няколкото мебели в стаята, гардероба, нощната масичка и огромното легло. Зрението и слухът й се бяха изострили, откакто се беше превърнала във вампир. Можеше да чуе лекото му и равномерно дишане, да види всяка гънка и извивка на чаршафите, които се бяха свлекли на бедрата и краката му. Очевидно той се въртеше доста насън. Беше избутал завивките надолу до бедрата си. Можеше да види ластика на шортите му.

Беше хубав мъж. Лунната светлина сякаш галеше широкия му гръб и рамене, златния тен на кожата му и мускулите на гърба, които се спускаха до торса му. Дарси заобиколи леглото и го погледна. Очите й се плъзнаха по извивките на бицепсите му и меките косъмчета на гърдите му, по гъстата разрошена коса, по леката вдлъбнатина на бузата му, където се намираше трапчинката. Кожата му изглеждаше бронзова и топла. Как обичаше тази топлина. Но тя беше сбъркала топлината на тялото му с топлотата, която излъчваше любящият характер.

Очите й се напълниха със сълзи. Беше се влюбила в него толкова бързо. По челюстта му бе набола брада, леко по-тъмна от цвета на косата му. Придаваше му опасен вид, сякаш беше пират, който се прикриваше зад образа на безобидно сърфистче. Но кожата на скулите му бе мека и гладка, а гъстите му мигли почиваха върху нея, придавайки й невинен вид.

През цялото време беше вярвала в тази невинност, докато под нея е било скрито предателство. Как можа? Мислите закрещяха ожесточено в съзнанието й. Как можа да ме излъжеш?

Той изстена и се завъртя по гръб.

Дарси отстъпи назад. Можеше ли да чуе мислите й?

Той поклати бавно глава, а лицето му се изкриви в гримаса.

— Не — промърмори той и изрита завивките. — Не. — Ръцете му се свиха в юмруци, а очите му започнаха да се движат по-бързо под клепачите.

Лош сън, това беше всичко. Добре, той заслужаваше лоши сънища.

— Не. — Той се сви на леглото. — Дарси.

Тя си пое рязко въздух. Сънуваше я. А гласът му беше изпълнен с болка. Или бе нечистата му съвест? Дали и той си падаше по нея?

Дарси излезе от стаята. Припомни си начина, по който изглеждаше онази нощ в оранжерията, когато си мислеше, че никой не го гледа. Изглеждаше нещастен.

Приближи се до дивана. Дали всички тези празни бутилки не бяха тук, за да удавят мъката му? Надписът на един видео запис привлече вниманието й. Канал 4 „Дарси Нюхарт“. Какво, за бога? Тя грабна записа и го пусна. Намери дистанционното на дивана и се обърна към екрана. Звукът беше доста нисък, но въпреки това го спря.

Видеото започна. Коленете й поддадоха и тя приседна на канапето. О, господи, спомняше си това. Беше за отварянето на кучешкия парк в Бронкс. Тя беше там, жива и се разхождаше под слънцето. Притисна устните си с ръка, а очите й се напълниха със сълзи. По дяволите. Нямаше да плаче. Този живот беше приключил.

Изключи екрана и разгледа записите. Имаше поне дузина — обхващаха цялата й кариера и дори повече. На последния Дарси прочете: Изчезването на Дарси. С въздишка тя го остави на масата. Боже господи. Стисна очи и се съсредоточи над дишането си.