Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
Той я погледна раздразнено.
— Много готино.
Тя погледна към боксерките му:
— Щях да кажа същото нещо.
Бооожее. От всички нощи, точно тази ли трябваше да обуе боксерките си на картинки с тъпия Спондж Боб.
Дарси повдигна вежди.
— Имаш ли семейство? Мислех си, че може да те блъсна от някоя скала. Или може би да те натопя в някое зелено мазно езерце.
— Знам, че си ядосана.
— Олеле. Ти наистина притежаваш телепатични сили.
— Не достатъчно телепатични. — Все още не се беше развълнувал от това как се бяха обърнали нещата. Бе намерил перфектната жена, само за да я загуби.
— Всъщност си мислех, че си човек само до преди няколко дни.
Тя замръзна:
— Аз съм човек.
— Имах предвид жив човек. — Той остави пистолета си на плота, но така, че да е в обсега му. — Мислех, че си невинен жив човек, хванат във вампирския сват. Исках да те спася.
Тя наклони глава, изучавайки го.
— Мислел си, че съм смъртна? Не си могъл да откриеш разликата?
— Не! Ти имаш пулс, по дяволите. Как е възможно вампир да има пулс? И пиеше студен шоколад. Когато прочетох съзнанието ти, си мислеше за плажове и слънце и за семейството си. Що за вампир би продължил да мечтае за слънце?
Тя скръцна със зъби:
— Такъв като мен.
— Направи ме на пълен глупак. Смятах, че си в ужасна опасност. Мислех, че се нуждаеш от спасяване.
— И реши, че ще си герой и ще ме спасиш? — Тя пристъпи по близо, в очите й се отразяваше болката. — Твърде си закъснял.
Той трепна. Беше закъснял. Тя никога нямаше да бъде негова.
— Видях заглавието на малкото ти списъче. Вампирите трябва да умрат. Така че сега, вместо да ме спасиш, искаш да ме убиеш?
Силна болка се заби като кол в сърцето му.
— Никога не бих могъл да те нараня.
— Лъжеш отново. Ти вече ме нарани.
— Не съм го искал. Мислех, че си жива, когато аз… но когато открих, че си мъртва…
— Изглеждам ли ти мъртва! — Тя заби един пръст в гърдите му. — Дали се чувствах мъртва, когато ме докосваше? Имах ли вкус на мъртва, когато ме притискаше страстно?
— Мислех, че си жива, по дяволите! — Той блъсна забодения в гърдите му пръст настрани. — Щом се откъснахме от страстната прегръдка, видях сянката си. Ти нямаше такава. Тогава осъзнах истината.
Очите й се присвиха.
— И тогава ме заряза.
— Какво очакваш да направя? Да правя любов с мъртва жена?
Тя ахна, след което вдигна ръка и го зашлеви силно.
— Може ли една мъртва жена да направи това?
Той усети кръв върху устните си. Боже, трябваше да знае, че не бива да ядосва женски вампир. Дарси беше изключително силна и бърза. Избърса устните си и видя червената ивица кръв върху пръстите си. Тя замръзна, когато погледна към ръката му.
— Какво не е наред, Дарси? Забрави ли да хапнеш, преди да дойдеш тук?
Очите й светнаха гневно:
— Никога не съм хапала никого. Ако ме познаваше по-добре, щеше да знаеш, че не бих могла да извърша подобно нещо.
— Но имаш жаждата за това, нали? — Той пристъпи към нея. — Не можеш да си помогнеш. Ти си такава.
— Престани! — Тя го блъсна назад и напусна кухнята. — Не съм такава. Не съм зла. И никой от моите приятели не е.
Той я последва във всекидневната.
— Виждал съм вида ти в действие. Те атакуват хора, изнасилват и убиват невинни жени.
— Това са Бунтовниците. — Тя мина през стаята. — Останалата част от нас не са такива.
— Изпитваш същата жажда, същата ненаситност за човешка кръв.
— Ааа! — извика тя и вдигна двете си ръце с чувство на неудовлетвореност. — Как може да си толкова сляп? Ти видя приятелите ми в шоуто. Трябва да си разбрал, че няма никакво зло в тях.
Беше толкова дяволски разочарован, че трябваше да я нападне.
— Твоите скъпи приятели съществуват отпреди изобретяването на синтетичната кръв. Така че те трябва да са нападали невинни. Това ги прави зли.
— Какво ти дава правото да отсъждаш какво е зло?
— Представлявам невинните, жертвите.
— Ти не би повярвал, но аз бях жертва.
Сърцето му се сви. Разбира се, и тя беше жертва. И една от невинните. По дяволите, искаше му се всичко да е просто. Правилно или неправилно. Не тази неясна бъркотия, която нямаше никакъв смисъл.