Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
Всичко е било лъжа. Напразната, безнадеждна мечта се бе превърнала в прах в светлината на истината, точно каквото щеше да се случи и с нея, ако се покаже на слънце. И тази загуба почти я уби. Загуба, която почти разкъса сърцето й, а после бавно се превърна в нещо друго.
Предателство.
Беше я излъгал. По дяволите, на него вероятно въобще не му пукаше за нея. Той просто е работил под прикритие. Сега, разговорът му с лейди Памела, придобиваше смисъл. Беше говорил за различната продължителност на нощта, защото е знаел, че говори с вампир. Искал е съдиите да мислят, че е вампир. Беше ги направил на глупаци и най-вече нея. А забележката му, че е работил като международен шпионин? Лейди Памела се беше засмяла на неговата глупост, но в действителност той се беше смял на тях.
— О, господи — простена Дарси. Тя погледна Шана ужасено. — Аз му казах за сватбата ти. Аз съм виновна. О, не. — Тя закри устата си с ръка. — Толкова много съжалявам.
Очите на Шана се разшириха.
— Какво си казала?
— Той ме попита дали искам да излезем тази събота, а аз му отговорих, че ще ходя на сватба. Споменах името ти, но това беше всичко.
Конър кимна.
— Ето как Шон Уилън е узнал датата на сватбата.
— Не съм споменавала къде е — увери ги Дарси. Но сега си спомни, как Адам я беше притиснал, за да получи повече информация. Искал е да знае, къде Шана ще прекара медения си месец.
— Всичко е наред — усмихна се Шана. — Ние все пак имахме сватба.
Дарси изскърца със зъби.
— Не е наред. — Гневът пламна вътре в нея, но не усети горещина. Мислеше си, че е била студена през последните четири години, но нищо не можеше да се сравни с ледения гняв, който я обзе в момента. Адам я бе използвал, а тя беше толкова отчаяна за топлина и внимание, че беше хлътнала по него. Заради него почти бе разрушила сватбата на Шана. Проклет да е, защото я третираше като жалка, самотна жена.
Тя направи жест към диска в опаковката.
— Какво е това?
— Записи от наблюдението на Остин Ериксън. — Конър отвори пластмасовата опаковка и извади диска.
— Изучавахме отряд „Коловете“. Планираме да ги посетим всичките още същата нощ и да изтрием спомените им.
Конър пусна ДВД-то във видеото на Шана и се обърна към телевизора.
— Аз извърших наблюдението над Ериксън, за да разуча графика му. Не искаме да го изтървем, когато настъпи времето.
Дарси се изправи бавно. На екрана видя неясните очертания на гараж. Някой паркира един тъмен седан и излезе от него. Адам, не това беше Остин. Не, той беше една лъжлива отрепка. Остин тръгна по посока на асансьора. Екранът стана черен и след това показа хола на непознат апартамент. Остин се намираше вътре и се движеше.
— Придвижих се до четвъртия етаж и заснех това през прозореца — обясни Конър.
— Надявам се, че никой не е забелязал как летиш пред прозорците — изкоментира Шана сухо.
— Не ме видяха — отвърна Конър с усмивка, която се стопи, когато погледна към Дарси. — Този Ериксън е опасен. Не сме виждали смъртен с толкова мощни медиумни сили.
Очите на Шана се разшириха:
— По-мощни от моите?
— Ти си силна — съгласи се Конър, — но никога не си тренирала в това. А този мъж е — завърши той, посочвайки Остин на екрана.
Дарси стисна ръцете си, които бяха толкова крехки и студени, сякаш можеха да се счупят като замръзнал лист.
— Какъв вид медиумни сили? Той може ли да контролира хората? — Беше ли манипулирал съзнанието й, за да си падне по него? Не, това не можеше да е вярно. Чувствата й се бяха появили много по-късно в съзнанието й. И той не би могъл да контролира сърцето й.
— Не съм сигурен какво точно може да прави — отвърна Конър. — Но без съмнение щеше да разбереш, ако се беше опитал да чете ума ти.
— Точно така — отдъхна си Дарси облекчено. Тя винаги можеше да познае, когато някой се опитваше да проникне в съзнанието й. — Трябва да почувствам студ.