Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
— Как един смъртен ще успее да убие вампир? Вампирът ще използва контрола над съзнанието, за да го спре, нали? Или просто ще се телепортира.
— Всеки член от екипа има определени свръхестествени сили — обясни Конър.
— Баща ми има доста — добави Шана. — От него съм наследила способностите си.
— Разбирам. Значи тези смъртни са убийци на вампири със свръхестествени сили. Звучи страшно.
— Страшно си е — въздъхна Шана. — Опитах се да обясня на татко, че има два вида вампири — добрите, хранещи се от бутилка съвременни създания и Бунтовниците. Но той не искаше да чуе. Бясно мрази вампирите. Роман се страхува, че сега вече дори може да ме нарани, тъй като ме смята за предателка.
— Много съжалявам. Сигурно не ти е лесно.
Шана я изгледа тъжно.
— Баща ми усложнява живота на всички ни. Боя се, че дори твоя.
— Моя ли? Но аз никога не съм ги срещала.
— Баща ми ме държа затворена известно време, докато Конър не ме спаси — продължи тя. — Там срещнах повечето хора от екипа, затова сега ги разпознавам.
Конър се премести на канапето до Дарси. Тя замръзна на място.
— Извинявай, девойче, но трябва да научиш.
Той обърна папката към тях и я отвори. Първият лист беше озаглавен „Шон Уилън“ и съдържаше информация за него.
Конър посочи една таблична клетка с цифрата 10 в нея.
— Това е класификацията на свръхестествените способности на ЦРУ. Десет е най-високата степен.
Той обърна страницата — отзад беше снимката на Шон Уилън. След това мина на следващия профил. Беше на Алиса Барнет. Свръхестествени способности: 5. Отзад беше снимката й, а след това — следващият профил. Ема Уолас. Свръхестествени способности: 7.
— Тя е британка — отбеляза Конър. — Взета от МИ6, най-вероятно заради способностите й. Рядко срещани са сред смъртните.
Обърна на снимката й. Дарси забеляза, че жените са млади и хубави.
— Никога не съм виждала тези хора.
— Само почакай — заръча Конър и стигна до следващия профил.
На страницата пишеше „Гарет Манинг“. Свръхестествени способности: 3. Конър обърна на снимката му. Дарси ахна. От нея я гледаше Гарт Манли.
— Не. Сигурно има някаква грешка.
— Няма грешка — обади се Шана, която гледаше снимката на Гарет с намръщено изражение. — Когато го видях да излиза от лимузината в предаването ти, не можах да повярвам.
Дарси скочи и заобиколи масичката. Агент на ЦРУ в нейното предаване? Тя закрачи из стаята.
— Не разбирам. Той се яви на кастинга. Лично го одобрих.
— Ами той е красавец — съгласи се Шана. — Виждам защо си го избрала.
Дарси се върна до канапето.
— Беше един от най-добрите. Трябваше да видите останалите. Бяха толкова… — Тя се спря изведнъж. Останалите бяха зле. Невероятно зле. Раменете й се отпуснаха надолу. — Изиграли са ме. От самото начало.
— Най-вероятно — съгласи се Конър. — Ама не се коси. Въпросът сега е защо е там? Какво планира да направи?
— Аз… не зная. — Дарси отново закрачи из стаята. — Държи се прилично. Поне доколкото знам.
— И никой на площадката не е пострадал?
— Не.
— Все пак по-добре увеличи двойно охраната, особено през деня. С радост ще се погрижа. Не ми се нрави мисълта, че убиец на вампири живее под един покрив с твоите вампове.
— О, боже — Дарси спря, дишайки тежко. Всичките й приятели вероятно са в опасност. Както и всички кандидати. И то, защото беше допуснала агент на ЦРУ в шоуто. — Това е ужасно.
— Боя се, че става и по-зле — заяви Конър и завъртя папката към нея. Обърна снимката на Гарет. — Има още един.
Студ полази по гръбнака й.
— Не — прошепна тя. — Не.
О, дано не е той.
Пристъпи по-близо до масичката и прочете името на последния профил. Остин Олаф Ериксън.
Олаф. Свръхестествени способности: 10.
Стаята се завъртя около нея.
Конър обърна страницата, за да разкрие последната снимка.
Адам.
Глава 17
— Девойче, добре ли си? — попита Конър.
Тя поклати глава, като не откъсваше очи от снимката. Адам.
Шана се наведе напред.
— Да не си се забъркала с него?
— Аз… аз дори не знам истинското му име. — Дарси се хвана за главата.
— Ти си се забъркала с него — прошепна Шана.
Защо се притеснява да го отрече? Един поглед към снимката му и припадна на пода. Дарси вдигна глава и погледна към снимката на Адам. Не, не и Адам. Гърдите й се стегнаха, не й достигаше въздух и сърцето й се сви. Беше прекарала толкова много време да мисли за Адам, който дори не беше Адам. Да копнее за него, а той не беше това, за което се представяше. За него беше първата й мисъл, след като се събудеше от своя мъртвешки сън и последната, преди отново да заспи. Всичко, за което мислеше, беше концентрирано върху надеждата, че някак си, въпреки всичките съмнения и страхове, той може би я обичаше и можеха да бъдат заедно.