Вампирите и градът

Конър се намръщи леко.

— Ти взе решението вместо мен в миналото — отбеляза Дарси тихо. — Никога повече не го прави.

Следа от болка премина през лицето му.

— Тъй да бъде. Ще оставя това на теб. Но внимавай. Нямаме идея как ще реагира той.

— Аз прекарах малко време с него — отвърна Шана, докато се изправяше, — но ми изглежда свестен.

— Той изглежда много неща — измърмори Дарси, докато сгъваше и прибираше снимката му в джоба на панталоните си.

— Мисля, че е доста по непредубеден от останалите — продължи Шана. — Това може би е добър знак. Ако успееш да го убедиш, че има и добри вампири, той може да го каже на останалите в екипа.

Дарси сви ръцете си в юмруци. Тази вечер не се чувстваше като дипломат.

— Сега бих искала да тръгвам.

— Добре — съгласи се Конър и прибра досието и ДВД-то заедно. — Ще те отведа до градската къща на Роман. После Иън може да те откара до апартамента.

Този път Дарси не възрази, когато Конър сложи ръка на рамото й и се телепортира с нея.

Тридесет минути по-късно Иън паркира напречно в една тясна уличка в Гринуич Вилидж. Имаше само няколко сгради на улицата, на която живота й се бе променил завинаги.

— Ще намеря място за паркиране — каза Иън. — Колко време ти е нужно?

Дарси погледна часовника на таблото.

— Мисля, че тридесет минути ще са достатъчни.

Познаваше Иън от четири години и все още се смущаваше от тийнейджърския му вид, а реално беше на повече от четиристотин години.

— Ще те чакам пред апартамента в два и четиридесет и пет. — Иън изключи фаровете на БМВ-то на Роман и заобиколи, за да отвори вратата на Дарси.

— Ела. — Той я съпроводи до входната врата на сградата.

— Смъртният е много силен и психически, и физически, така че бъди внимателна. — Иън измъкна някакви инструменти от кожената торба на кръста си и след по-малко от минута вратата беше отключена.

— Благодаря ти. — Дарси влезе в сградата и взе асансьора до четвъртия етаж. Коридорът беше дълъг и слабо осветен. Апартаментът на Остин беше по средата на коридора с изглед към улицата.

Внезапно през нея премина някакво чувство на съпротива. Какво правеше тя? Разбира се, беше вбесена, но от тази среща щеше да я заболи много повече, отколкото него. Защото, по дяволите, на нея все още й пукаше. За последните няколко седмици беше почувствала привличане, копнеж, тревога и дори любов към този мъж. Емоциите се бяха надигнали в нея като един дълбок и ненаситен кладенец и тя не можеше да се отърси от тях само за няколко минути.

Дарси натисна дръжката на вратата. Беше заключена, разбира се. Дали щеше да я чуе, ако почукаше? Дали изобщо щеше да я пусне да влезе вътре?

Предположи, че трябва да намери Иън и да му позволи да се справи с ключалката. Имаше и друга възможност. Никога преди това не се беше опитвала. Никога не бе предполага дори, че е способна да го направи. Това бяха вампирски работи.