Ези-тура [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #11
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-704-9
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези-тура [bg]». Краткое содержание книги:
Ливайн ефектно смесва озадачаващо престъпление, интелигентно разследване, ловко жонглиране в съдебната зала и изненадващото привличане между Виктория и Джейк. Пъблишърс Уикли
Много забавен съдебен трилър в стил „Флорида“… идеално четиво за лятото. Ливайн умело събира героите от своите две поредици в един безупречен сюжет!
— О, Господи!
— Пинчър ще твърди, че Стив е участвал в плана на Надя да отнеме собственост от Горев със сила. Въоръжен грабеж. В такъв случай няма значение дали Стив е прострелял Горев случайно или нарочно. И дори дали Надя го е застреляла. И двамата са виновни в убийство. Само че Надя има имунитет, а Стив ще го отнесе. Това е то неговото „ези — печелим…“
— А неговото тура?
— Съдията ще инструктира заседателите за по-малките включени обвинения.
— Убийство по непредпазливост?
— Именно. Ако някои заседатели мислят, че е убийство, а други, че е станало случайно и присъдата не бива да е „виновен“, има вероятност заседателите помежду си да постигнат компромис и да осъдят Стив за убийство по непредпазливост. Заседателите не познават наказанията. Тези, които го смятат за невинен, вероятно ще се ужасят, когато научат, че Стив може да лежи трийсет години за убийство по непредпазливост.
— Нямах представа — каза Хостетлер.
Известно време мълчаха. Самотен лодкар се спускаше по течението към залива.
— Надя каза, че много обичаш Стив — отбеляза Хостетлер. — Че връзката ви е издържала на стрес и външен натиск, както нашата. Ще направи за вас всичко, което може.
— Оценявам го, Джералд.
— Но не може да рискува с лъжесвидетелство.
— Разбирам.
Виктория се замисли за Стив в онази мръсна дупка. Замисли се за живота си с него и за неговия живот — ако можеше да се нарече така — без свобода. Замисли се и за Джейк, който беше рискувал своя живот в клуб „Анастасия“ и беше препасал пистолет, за да я защити онази съдбовна нощ с Елена.
С тези бушуващи в главата й мисли Виктория си спомни високите идеи, гравирани върху мраморни плочи.
„Правосъдието — страж на свободата“.
Това беше написано над входа на Върховния съд. И от другата страна на сградата: „Правосъдие за всички според закона“.
И написаното над съдийското място в съдебните зали в Маями:
„Тези, които работят тук, търсят само истината“.
Може би беше дошло време да се отърве от красивите фрази. Може би беше време да се гмурне в мътните води, в които плуваха Стив и Джейк. Спомни си един от „законите на Соломон“.
„Ако фактите не съответстват на закона, изкриви фактите“.
— Джералд, Надя може да направи нещо за нас на процеса, но има риск.
— Законно ли е?
— Не е черно или бяло.
— Какво значи това, Виктория?
— Това, което искам от Надя, е в сенките. В сивата зона между светлината и тъмнината.
— Наистина не знам какво означава това.
— Джералд, понякога хората нарушават закона толкова недвусмислено, че се чува пращене, сякаш някой е счупил клон на дърво. Понякога обаче, като пекар, който извива тестото, за да оформи претцел, само изкривяват закона. Не го разкъсват. Получава се нещо по-добро от съставките, с които си започнал. И крайният резултат е красив за окото.
50
Лешояд и пиле
Беше последното ни посещение в затвора преди делото, а както клиентът, така и Виктория ми бяха бесни.
— Ласитър! Сто и десет килограмова торба лайна! — крещеше ми Соломон.
— Сто и двайсет — поправих го.
— Все едно. Не можеш да направиш това — каза Соломон. — Говорихме с Вик и смятаме, че е огромна грешка.
Виктория кимна утвърдително.
— Ако представиш Надя като някаква Никита, жестоката убийца от телевизията, никога няма да ни помогне.
— И бездруго не може да ни помогне.
— Не си сигурен! Дадох на Хостетлер план, който може да свърши работа.
— Той обади ли ти се да потвърди? — попитах.
Виктория поклати глава и раменете й увиснаха.
— Не отговаря на обажданията ми.
— Тогава приемаме, че Надя не може — или не иска — Да направи каквото си поискала от нея. Поела си страхотен риск, Виктория, и ти се възхищавам за това. Ако Хостетлер те издрънка на Пинчър — ако му каже какво си поискала да направи Надя, — той ще те обвини във възпрепятстване.
— Винаги съм се изненадвала от действията, на които се възхищаваш — каза тя.
— Така или иначе, помощта на Надя е куха надежда. Пинчър ще гони съпътстващо убийство и ако твърдим, че е станало случайно, вероятно ще получи компромисна присъда за убийство по непредпазливост. Знаем го. Всички трябва да приемем реалността.
— Която е? Изречи го на глас, Джейк. Просто кажи как ще го обясниш на съдебните заседатели.
— Соломон не е застрелял Горев. Направила го е Надя. Пинчър, откаченият задник, е дал имунитет на убийцата.