Ези-тура [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #11
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-704-9
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези-тура [bg]». Краткое содержание книги:
Ливайн ефектно смесва озадачаващо престъпление, интелигентно разследване, ловко жонглиране в съдебната зала и изненадващото привличане между Виктория и Джейк. Пъблишърс Уикли
Много забавен съдебен трилър в стил „Флорида“… идеално четиво за лятото. Ливайн умело събира героите от своите две поредици в един безупречен сюжет!
Надя даваше показания трети ден пред федералното голямо жури. Следващата седмица щеше да е основен свидетел в съда по делото срещу Соломон. Днес Соломон и Ласитър щяха да се срещнат в затвора, а Виктория опитваше да научи какво ще говори Надя от свидетелската банка. Идеята беше на Ласитър.
— Защо просто не вземеш показанията на Надя пред прокурора? — попита Виктория.
— Имам си причини — отговори той.
— Така обаче не можеш да я хванеш в лъжа заради предишните й показания.
— Но не може и Пинчър.
— Но тя е негов свидетел! Защо му е да я хваща в лъжа?
— Може би няма да каже каквото му се иска. Говори с краля на претцелите и виж дали годеницата му няма да опита да ни помогне.
Виктория потопи парченце тортила в рибения сос и каза:
— Джералд, ужасно се радвам, че нещата около Надя се подреждат. И че си до нея.
Той сви рамене.
— Обичам я. Какво друго мога да направя? — После погледна соса и добави: — С това би трябвало да сервират претцели.
— Предполагам знаеш защо поисках да се срещнем.
— Разбира се. Искаме да помогнем. Надя обвинява себе си, задето съдят Стив.
И Хостетлер започна да изрежда всичко, което му беше направило впечатление през последните седемдесет и два часа в конферентната зала, включително и факта, че сутринта започва със закуски, които не отговарят на никакви стандарти за качество.
— Марсия Силвърс, адвокатката на Надя, е там всеки ден, разбира се. Упорита е. Отне доста време първия ден, но не допусна Надя да започне да дава показания пред голямото жури, докато не подпишат сделката за имунитета й. Сега дава показания вече ден и половина.
— Значи с федералните обвинения всичко е наред.
Виктория чакаше. Нямаше представа доколко откровен ще е Джералд, когато стигнат до делото на Стив. По реката бавно напредваше товарен кораб, натежал от контейнери — на изток, към открито море, несъмнено към някой от карибските острови.
Хостетлер не продължи и тя го подкани:
— А прокурор Пинчър?
— А, разбира се! Съжалявам. Срещнахме се вчера по делото срещу Соломон. Допусна ме в стаята, но ми нареди да не разкривам и дума. Каза, че щяло да е възпрепятстване на правосъдието.
— Значи няма да ни кажеш какво е говорил?
Хостетлер се огледа предпазливо. Наоколо нямаше никой, който дори бегло да наподобява ченге. Само двама речни плъхове с конски опашки, прехвърлили шейсетте. С широки къси панталони, тениски и чехли. Кожата на лицата им беше с цвят на чай и текстура на гьон. Сърбаха супа от рапани от купички.
— Пинчър обича да тормози — прошепна Хостетлер.
— Да, знам.
— Мисли, че съм натрапник. Често се случва да не ме преценяват правилно. Особено градските хора. Може би защото съм научен на обноски. „Да, сър“, „Не, мадам“. Ръкостискането е договор. Думата на човека е злато. Така съм възпитан.
— И…?
— Не съм стиснал ръката на Пинчър. Не съм обещал да мълча. Реши, че ме е изплашил, но не е. — В гласа му се прокрадна нотка на гордост.
— Той даде ли на Надя имунитет за убийството и ограбването на Горев?
Хостетлер кимна.
— Стига да даде показания срещу Соломон. И ще трябва да каже истината или я чака съд за лъжесвидетелство. Имунитетът не покрива единствено това. Пинчър я заплаши сериозно в това отношение. Повтаряше непрекъснато, че Надя ще отиде в затвора, ако излъже.
— Какво друго каза тя?
— Той опита поредица въпроси и отговори с Надя, за да види как ще отговори в съда. И само я прекъсваше.
„Никога не споменавай думата инцидент“ — назидаваше я. „Никога не казвай, че не е искал да стреля. Няма да говориш за намеренията на Соломон. Само каквото си видяла. Соломон е взел пистолета и е натиснал спусъка. Аз ще се оправям с останалото“.
— Нещо друго?
Хостетлер натопи парче паниран рапан в соса и го лапна.
— Едно нещо не разбрах. Пинчър попита Надя дали Стив е знаел, че тя има пистолет, и тя отговори, че е знаел. Показала му го е. После попита дали Стив я е предупредил да не го носи на срещата с Горев и Надя каза, че не е. Пинчър се зарадва. Каза, че отговаряло на показанията му пред полицията. После погледна Сколино и каза: „Ези — печелим. Тура — печелим“.
Виктория имаше чувството, че са стиснали сърцето й в менгеме. Как изобщо можеха да водят защитата при това положение?
— Знаеш ли какво е имал предвид, Виктория?
Тя пое въздух и отговори:
— Пинчър няма да търси непредумишлено убийство, освен като резервен вариант. Ще пледира съпътстващо убийство. Смъртта на жертва на грабеж, дори и случайна, е убийство първа степен със задължителна присъда от доживотен затвор, без право на замяна.