Ези-тура [bg]

— Обаче след като я разкъсаш на парчета, както се изразяваш, искаш да свидетелствам, че тя е натиснала спусъка.

— Щях да стигна до това. Можем да създадем основателно съмнение и без да сядаш на свидетелската банка.

— Глупости! Ще свидетелствам, та дори и още да не знам какво точно ще говоря.

— Слушай за момент, Соломон.

— Ако не свидетелствам, ще ядосам заседателите. И не ми цитирай дежурната инструкция на съдиите, че не бива да се настройват срещу обвиняем, който пази мълчание. Ще решат, че крия нещо.

— Соломон, колко често караш клиентите си да свидетелстват?

— Рядко. Но това обикновено е защото имат полицейски досиета, които ще излязат наяве при кръстосания разпит. Или защото са глупави. Или и двете. Не се отнася за мен.

— Има и друга причина да не допусна да даваш показания — казах. — Пинчър разполага със записа на разпита ти на местопрестъплението. Там казваш, че Надя е донесла оръжието, което тя ще трябва да признае, когато свидетелства. Казваш, че е ограбила сейфа, което тя също ще трябва да признае. Казваш, че е застреляла Горев, и в това е красотата. Пинчър не може да подложи на кръстосан разпит записа. Каквото си казал на ченгетата, ще остане за вечни времена в умовете на съдебните заседатели и Пинчър не може да го промени… освен ако не дадеш показания.

— И запазваш почтената фасада, като не допуснеш Да излъжа директно.

— И това. Най-важното обаче е, че ще те предпазя от кръстосан разпит и възможността да прецакаш нещата.

Соломон замислено разтри тридневната четина по лицето си с юмрук. След това поклати глава и каза:

— Не ми харесва. И Виктория няма да го приеме. Трябва да се държим за истината. Инцидент. Ще се изправя и ще обясня, че съм излъгал ченгетата, защото съм се изплашил. Думите на Надя ще потвърдят моите, а твоята задача ще е да не допуснеш заседателите да приемат непредумишлено убийство.

Изгледах го мълчаливо. Оценявах иронията в ситуацията — безскрупулният Соломон държи на истината, а аз, полуетичният, настоявам за сенчеста защита.

— Една и съща страница ли четем, Ласитър?

Тръгнах към вратата.

— Дори не една и съща книга, приятел.