Ези-тура [bg]

Бяхме в стаята за адвокати в областния арест. Само двамата, от двете страни на желязната маса. Радвах се, че Виктория не е с нас. Не исках да слушам и нейното неодобрение.

— И току-що си казал на щатския прокурор, че ще излъжа в съда — отвърна той.

— Не толкова директно. Казах му, че ще поддържаш първоначалните си показания.

— Които са неверни. Това ли е новата ти стратегия? Да накиснеш Надя за убийството?

— Не знам. Обмислям го.

— Виктория смята, че Надя ще опита да ни помогне.

— Ключовата дума е „опита“. Ами ако Пинчър я притисне? Или английският й изневери? Или просто реши, че не си струва рискът да влоши отношенията си с властите заради теб? Или…

— Да?

— Или съдебните заседатели повярват на думите й и въпреки всичко решат, че е било убийство по непредпазливост?

Той дръпна предницата на оранжевия си затворнически костюм. Климатикът, изглежда, беше в отпуск, защото и двамата се потяхме страховито, а въздухът миришеше на солено и вкиснало.

— Е, вземи решение, адвокате. Каква е стратегията ни?

— Надя разказва версията си при разпита. Ако Пинчър я ограничи, ще е проста. Взел си пистолета от нея и си прострелял Горев. При кръстосания разпит ще я принудя да признае, че е имала мотив. Откраднала е диамантите и е избягала от щата. Ще наблегна на работата й в бара, която се е свеждала до измами, заблуждаване и кражби. Ако ликвидирам надеждността й като свидетел, има шанс да предизвикаме основателно съмнение, въпреки че си държал пистолета.

— А ако не успееш да я раздрусаш, аз влизам в затвора, а ти преминаваш към следващото си дело?

— Не. Когато това дело приключи — независимо как, — напускам.

— Какво напускаш, Ласитър?

— Професията. — Станах и закрачих в малък кръг. Стаята беше твърде тясна за голям. — Обмислям го от известно време. Когато Пинчър предложи мръсната сделка, помислих още малко. И днес, след като дишах дима от пурата му, реших. Ще стана треньор по футбол в онова малко начално училище във Върмонт.

— Мамка му! — Соломон подпря глава на ръцете си. — Казвах на Виктория, че е грешка да те наемаме. Единствената ми надежда е искане за смяна на адвокат по член 3.850.

— Ей, още не съм загубил делото. Прекалено рано е да се говори за неефективна адвокатска защита.

— Искам друг защитник. Пусни отказа утре.

— Защо?

— За да може новият да навлезе в подробностите. Ти си уволнен.

— Не бързай толкова. Да помислим логично какви са ни шансовете. Защо съдебните заседатели да повярват на една лъжкиня, която мами клиенти в бар, когато твърди, че ти си натиснал спусъка?

— Ами не знам. Може би защото е истина.

— По дяволите, момче! Истината е без значение. Важни са уликите. Надеждността на свидетеля. Мога да разкъсам Надя на парчета.

— Загубил си си ума, Ласитър.

— Искам да спечеля, Соломон. Заради теб и заради Виктория. Най-много обаче искам да натрия физиономията на Пинчър в калта. И когато всичко свърши, искам съдебните заседатели да те изнесат от залата на рамене и да пеят „Бог да благослови Америка“.