![9-те слънца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/2/9-te-slnca-bg-download.jpg)
9-те слънца [bg]
- Автор: Эбботт Джефф
- Серия: Сам Капра (bg) #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-200-6
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «9-те слънца [bg]». Краткое содержание книги:
Бившите му колеги от ЦРУ го преследват като престъпник.
Тайна групировка го замесва в мащабен заговор.
Той има една причина да живее — да спаси новородения си син от неговите похитители.
Сега Сам притежава верига от барове по целия свят. Те служат като прикритие на работата му в секретна, изключително мощна организация. Но истинската му мисия е да използва всичките си умения, за да открие детето си.
Похитителите му предлагат сделка. Те ще освободят сина му, ако той елиминира човека, който може да ги разобличи. С помощта на мистериозна млада жена, чиято дъщеря също е отвлечена, Сам тръгва по следите на своята мишена.
Преследван от ЦРУ, той прекосява страната в една опасна, отчаяна надпревара с времето.
Но Сам вече познава тази игра!
И ако трябва ще промени правилата й, за да види сина си жив.
След шеметния успех на „Адреналин“ това е вторият роман с участието на героя от ново поколение — Сам Капра. Интелигентен и динамичен, „9-те слънца“ затвърждава мястото на Джеф Абот редом до майстори в жанра като Харлан Коубън, Лий Чайлд и Ноа Бойд.
Бет се протегна към телефона върху бюрото. Охраната беше на един бутон разстояние.
Брюнетката стовари юмрук в лицето й. Силно. Никога не бяха удряли Бет по лицето и болката я смая. Втори удар по гърлото прекъсна писъка й, трети взриви носа й. По-бързо, отколкото би могла да си представи, брюнетката прескочи бюрото и едната й ръка закри устните на Бет, а другата я стисна за гърлото.
— Чуй ме! Не искам да те убия. Подслушваме телефона ти и знаем, че имаш среща със Сам Капра. Безсмислено е да умреш заради един телефон и една среща, нали?
Бет кимна твърде зашеметена, за да се разплаче. Носът й кървеше, ръката на жената закриваше устата й. Натискът върху гръкляна й отслабна съвсем леко.
— Всъщност няма да умреш. Сестра ми ще убие седемгодишната ти дъщеря в Риджуд, а аз ще убия баща ти в Куинс. От опит знам, че хората често милеят повече за живота на близките си, отколкото за своя — сви тя рамене.
— Не са ли забавни?
Ужас обзе Бет.
— Ще бъдеш ли добричка?
Бет кимна. Много енергично.
— Не цапай костюма ми с кръв. Ще ми стане неприятно каза брюнетката, сякаш Бет е способна да спре кръвта, стичаща се от носа й.
Натикаха я в малката кухничка, която се използваше и като склад за канцеларски материали. Закопчаха я с белезници към розовия кран на мивката.
А сега — кодът за достъп. Излъжеш ли ме, дъщеря ти и баща ти умират. Но първо ще се върнем при теб и ще те понадупчим с куршуми тук-таме.
Бет не излъга. Каза им кода. Болката, изписана по лицето й, вече беше истинска агония. Опита се да преглътне сълзите.
— Много добре.
Брюнетката извади мобилния телефон от дамската й чанта.
— Къде са ключовете за сградата?
— В чекмеджето на бюрото ми. Означени са като „Уилямсбърг“.
Гласът й трепереше.
Блондинката излезе и се върна след миг, размахала ключовете.
— Не наранявайте близките ми… Умолявам ви…
— Успокой се, Бет. Всички сме тип-топ. Когато те открият, ще кажеш, че са те нападнали двама едри китайци. Опиши ги с няколко безсмислени, но правдоподобни подробности. Носели са червени ризи. Миришели са. Две неща и толкова. Гледай да си много убедителна. Не си ни виждала. Няма да споменаваш нито думичка за нас. Никога. Отклониш ли се от тази история, дъщеря ти и баща ти умират. Гарантирано, рано или късно. Заплахата важи до края на дните ти. Няма срок на годност. Проговориш ли обаче, срокът на годност на семейството ти изтича. Аз и сестра ми ще изпратим белите лилии за погребенията им. Ясно ли е?
Бет кимна. Сълзи се надигнаха в очите й. Двете жени извадиха кухненска кърпа от чекмеджето, натъпкаха я в устата й и залепиха устните й с тиксо.
— Приятен ден — пожела й брюнетката и си тръгнаха.
43.
Хотел „Еспер“ Уилямсбърг
Реших да се издокарам за срещата. Исках да се представя като собственик на легален бизнес пред фирмата за управление на недвижими имоти и си помислих, че предвид насиненото око, ми е необходима всяка частица достолепие, която успея да си придам. И не исках Джак Мин, ако се криеше в сградата, да ме вземе за войнствен човек. Трябваше да изтъкна другата страна от живота си — собственик на наистина изтънчен бар. Когато работех под прикритие за „Специални проекти“, бързо научих, че най-могъщите криминални групировки залагат на стилния външен вид. Аз самият предпочитах да нося тениска и джинси, но светът изисква повече. Затова избирах — като продавач, консултиращ професионален убиец — костюми, подходящи за телосложението ми и позволяващи ми да се бия, макар и образцово наконтен.
Докато издирвах Даниъл, не отделях особено внимание на „Последен миг“, но въпреки това ми правеше впечатление, че изглеждам по-раздърпан от Бъртранд, който винаги беше дразнещо изтупан и прочее. Затова взех от апартамента си над бара тъмносиния костюм „Бърбъри Просрум“, който ми прилягаше безупречно. Сложих си светлосива риза и сребриста вратовръзка. Към опакото на вратовръзката прикрепих малък, тънък боен нож; прилепваше незабележимо, благодарение на импровизираната гайка, която бях пришил собственоръчно. Ръкохватката на ножа беше извънредно тънка и тежестта на острието придържаше вратовръзката плътно до ризата. Закопчах сакото; острието се забелязваше само при най-старателен оглед. Кобура с глока наместих върху колана на кръста. Друго тънко острие завързах за глезена си; надянах чифт обувки „Алън Едмъндс“ с леко удебелени подметки. Не се свеня да ритам, когато се наложи.
Леони продължаваше да трака по клавиатурата си.
— Вероятно не е тук, но ако е и ако го пипна, ще трябва да бягаме бързо.