9-те слънца [bg]

— Вече няма значение.

— Ти не работиш сам — каза тя. — Защо да смятаме, че той е сам? Не знаем каква преднина имаме. Възможно е да са открили Джак преди нас. Не възнамерявам да седя тук, да кърша ръце и да бездействам в очакване той да се появи.

Отидох в закусвалнята на ъгъла и купих закуска за двамата — омлети със спанак и гъби, курабийки с какао, плодове, бекон, кафе и портокалов сок. Ядеш, когато можеш, защото в дни като този никога не знаеш кога ще успееш да сложиш пак залък в устата си.

Върнах се и се нахранихме. Опитах се да завържа разговор.

— Откъде си? — попитах.

Тя явно претегли отговора, взирайки се в стиропорената си чаша с кафе.

— Знам, че истинското ти име не е Леони и живееш под фалшива самоличност.

— По-добре е, повярвай ми, да не знаеш много за мен. Аз съм изключително скучна.

— Знам, че не е вярно — усмихнах се.

Тя ми се усмихна в отговор, само за миг.

— А ти откъде си?

— Отвсякъде. Родителите ми работеха за благотворителна организация. Мама беше хирург педиатър, а татко — администратор. Обиколих над двайсет държави, преди да навърша осемнайсет.

Допих си кафето.

— Ако не оцелея и ти вземеш сина ми от Ана, заведи го при родителите ми. Живеят в Ню Орлиънс. Александър и Симон Капра. Има ги в телефонния указател.

— Близък ли си с тях?

— Не. Никак.

— Защо?

— Брат ми умря и разби сърцата им. Искат или да обсебят живота ми, или да ме изолират напълно. Смъртта му ги подлуди.

— Как умря?

— Замина за Афганистан, да помага на хората като тях. Талибаните заловиха него и най-добрия му приятел от колежа. Прерязаха гърлата им в пропаганден видеозапис.

— О, божичко… Съжалявам.

Какво друго да каже? Ужасно е наистина, шокира хората. Никой не може да си представи какво е да видиш брат ти да умира безпомощно. Да видиш приятеля му да умира. После да видиш как ги обсъждат по всички новинарски канали, сякаш са само имена — Дани Капра, Залмай Курейши — а не двама младежи, сякаш са далечни нещастници, само имена.

— Тогава постъпих в ЦРУ.

— Но вече не работиш за тях.

— Когато съпругата ти предаде ЦРУ, кариерата ти рухва.

— Ясно.

— Над теб надвисва постоянен облак от подозрения.

Станах и хвърлих стиропорената си чаша в кошчето за отпадъци.

— Пътищата ни се разделиха.

— И тя е родила бебето, когато вече не сте били заедно?

— Да.

— Що за човек беше? Съпругата ти?

— Защо те интересува?

— Просто любопитствам. Изглеждаш ми прекалено умен да те заблудят.

— Всички ослепяваме понякога. Пред нея бях истински слепец.

— Понякога не избираме мъдро.

— Да. И плащаме много тежка цена.

Леони се обърна към компютъра.

— Успя ли да откриеш нещо за шофьора?

— Не — каза тя. Не ме погледна.

— Нима? Никаква следа от шофьорската му книжка и от табелите на лимузината?