Убийство в Ню Йорк [bg]

— Тържествуващата смърт, която дойде от морето.

Той знаеше, че неговите покровители ще оценят тази ирония.

Глен възнамеряваше да оцени „Спокойствие“ на 10000 долара.

Докато аспираторната помпа се тресеше и гъргореше, а Глен продължи да поправя повредите, нанесени от хищниците, той започна да прехвърля в ума си възможностите за друга идея.

В края на краищата, тук той разполагаше с телата на още две млади жени. А такъв шанс рядко се отдава.

Глен беше сигурен, че наближава момента, когато ще трябва да си отиде. Преди това имаше време само за още една скулптурна група.

Някъде беше чел как Микеланджело твърдял, че статуята била вече затворена в мрамора; работата на скулптора била само да я освободи. Заинтригуван, Глен разгледа серията скулптури, известна като „Робите“ и ги изучава с часове, изпаднал в транс от израженията на лицата на тези поданици на художника, които се бореха да се освободят от прегръдката на камъка. Той усещаше силата, която Микеланджело вероятно е чувствал, подобна на силата на Бога, когато е стоял пред своите създания и е знаел, че единствено той е имал власт да ги освободи.

Когато Глен беше в Италия, направи специално пътешествие, за да ги види, висейки на опашка пред Академията с останалите американски туристи, докато я отворят. Другите естествено искаха да видят грациозния и спокоен „Давид“, а не осакатените, сгърчени от болка фигури на „Робите“. Фотоапаратите се вдигаха пред колонадата от статуи, заснемайки „Давид“, разположен стратегически в края на галерията. Глен беше удивен. Как можеше някой просто да подмине „Робите“, пренебрегвайки тези груби, измъчени тела?