![Убийство в Ню Йорк [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/0/ubijstvo-v-nyu-jork-bg-download.jpg)
Убийство в Ню Йорк [bg]
- Автор: Капелла Энтони
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Анимар
- ISBN: 9549133214
- Переводчик: Стоян Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийство в Ню Йорк [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре — каза Беси. — Сигурна съм, че сексът при вас е страхотен. Защото иначе, по дяволите, не виждам защо ще го правиш.
Клер не отговори.
— Добър ли е, а? — настоя Беси.
— Добър е.
— Трябва ли да бъда шаферка? Пазителка на честта или както там го наричат?
— Не, ако не се подготвиш за полет до Париж. Смятаме да се оженим там.
Беси присви очи.
— Той богат ли е?
— Аз… аз предполагам. Не сме говорили за това.
— Това не е защото…?
— Беси!
— И има американско гражданство, така ли? Значи ти получаваш зелена карта и златна карта. А с какво се занимава?
— Университетски преподавател е.
— Баснословно богат, невероятен в леглото, а също и умен. Със сигурност ли не си тази, която е пречукала първата му жена? Не отговаряй на този въпрос, в тази страна имаш правото да ползваш „петата поправка“. И така, кога е големият ден?
— Веднага, щом приключи сесията. Кристиан има лекции, а аз искам да завърша актьорския си клас.
Когато Етъридж стигна до Кросуейз, той заобиколи погребалното бюро от задната страна и почука на вратата на Харолд. Отвори му Харолд. Беше сам. На Дан му направи впечатление колко уморен изглеждаше погребалният агент. Личеше си, че много страда.
— Как си, Харолд — попита вежливо той.
— Господ вижда всичко — отговори Харолд. Дан забеляза, че в ръцете си той държеше библия.
— Харолд, извинявам се, че те безпокоя. Всъщност бих искал да говоря с мистър Фърниш, ако е тук.
— Глен? За днес той вече приключи. Приключи с… с… — възрастният човек беше физически отпаднал, обаче се съвзе и каза: — Той приключи с Алисия. Обеща, че ще я направи наистина успокоена. Аз исках малко да почета, преди да отида и да поседя при нея.
— Разбира се — каза Дан. — Имаш ли му адреса?
— Трябва да го имам. Той е в офиса, записан на пейджъра ми. Аз ще…
— Не се безпокой — побърза да каже Дан. — Нямах намерение да те безпокоя, Харолд. Сам ще го взема.
— Ще ти трябва ключа — каза погребалният агент, тършувайки в джоба на жилетката си. — Ето го. Глен заключи, като си тръгна.
Етъридж взе ключа и тръгна към вратата на погребалното бюро. Офисът беше отдясно и той успя да види пейджъра върху шкафа с картотеката, но нещо го накара да продължи и да хвърли първо бърз поглед на предоперационната стая.
Той влезе и запали осветлението. Големите флуоресцентни лампи светнаха навсякъде една след друга, леко трепкайки и заливайки стаята със светлина. Те осветлиха гротескната гледка на пода.
Етъридж искаше да раздели телата на момичетата, искаше да ги откъсне едно от друго, но знаеше, че не може. Не и преди да бъдат заснети.
Да, заснети. Дан си спомни за капачката от фотоапарата, която бе намерил на пода, и помисли, че криминалните инспектори няма да са първите, които ще заснемат това място.
Той изтича навън, като спря само да вземе пейджъра. Заключи вратата след себе си и тръгна към къщата.
— Харолд — попита той, когато Харолд накрая отвори вратата. — Има ли друг ключ като този? — той държеше в ръка ключа, с който бе затворил вратата на погребалната агенция.
— Не, този е единственият…
— Добре. Харолд, аз заключих. Нещата не са наред и не искам да ходиш там, чуваш ли? Стой засега настрани. Може би скоро ще дойдат няколко полицаи, за да огледат мястото. Ще те извикам по-късно. — Казвайки това, Дан вече тичаше към колата. Не чу какво му отговори Харолд през шума на двигателя.
Глен вкара в сайта последните си снимки и потърси съобщенията. Бяха много. На повечето от тях той не обърна внимание, но отвори това от Хелиос. Като четеше, той кимаше утвърдително.
Венера е жива и здрава, и те очаква в Ню Йорк. Имам предвид нещо семпло и доста сантиментално. Нещо като „Смъртта на любовниците“.