Убийство в Ню Йорк [bg]

Четиридесет и шест

— Окей — каза Роб Флеминг. — Май имам тук нещо за теб, Франк.

Дърбън кимна.

Техникът по компютърни престъпления посочваше нещо на екрана пред тях.

— Както ви е известно, юристите нямат големи успехи в откриването на автора на фотографиите.

— Ти ми кажи — измърмори сърдито Франк — колко филми той е направил досега?

Флеминг провери нещо на монитора.

— Над половин милион. Във всеки случай, аз се запитах какви други начини има да махнем уебсайта от мрежата? И тогава ми хрумна да използваме хакер.

Позитано разтревожено ги гледаше от другата страна на стаята.

— Хакер ли?

— Да. Миналата седмица няколко ученици влязоха в сайта на Пентагона и умишлено го разрушиха. И това е Пентагонът, който разполага с постоянно работещ екип против хакери. Този „фотограф“ ряпа да яде.

— Законно ли е използването на хакери? — попита Позитано.

— Това е дейност „на сянка“, все едно да поставиш сайт като този на първо място.

— И? — попита Дърбън. — Можеш ли да го направиш?

— Бог да ми е на помощ. Първо, аз сам се регистрирах, за да видя какъв тип е софтуерът за създаване на сайтове. Както и предполагах, той дава привилегирован достъп на дизайнера на сайта, за да може да го допълва с нови данни, да променя шрифтове или каквото и да е. После остана само проблемът как да се закачим за съответните кодове. Не се наложи даже да ходя до производителите на софтуера; цялата информация се намираше в бюлетина на борда на хакерите. Виждаш ли? — Той написа нещо на клавиатурата и уебстраницата на екрана се изпълни с неговите безсмислици. После натисна бутона на мишката и всичко изчезна.