![Убийство в Ню Йорк [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/0/ubijstvo-v-nyu-jork-bg-download.jpg)
Убийство в Ню Йорк [bg]
- Автор: Капелла Энтони
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Анимар
- ISBN: 9549133214
- Переводчик: Стоян Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийство в Ню Йорк [bg]». Краткое содержание книги:
Дан Етъридж дъвчеше мустака си.
— Аз смятам, че не е лоша идеята да направим преглед — каза накрая той. — Тогава ще добием представа за какво става дума.
Двамата мъже заедно съблякоха трупа и внимателно го разгледаха.
— Не виждам нищо нередно — каза Харолд. Мисля, че можем да сме доволни. Или аз го изплаших, или наистина е бил крадец.
— Вдигни лампата — каза Дан. — Ще насочиш ли светлината насам?
Харолд насочи светлината от лампата над масата към ъгъла на стаята.
— Какво има?
Дан се вглеждаше в нещо на пода. Беше малък черен диск, малко по-голям от монета.
— Бих казал, че това е капачка от фотоапарат — каза накрая той.
— Изглежда малка за такава капачка — каза Харолд.
— Тя е от тези, дигиталните фотоапарати. Брат ми Ед има такъв. Техните капачки са по-малки. — Той се огледа наоколо. — Имаш ли ръкавици, Харолд?
— Сигурно. — Харолд извади чифт нитрилови ръкавици от шкафа. Полицаят надяна едната от тях и вдигна диска.
— Изглежда така, сякаш той току-що е правил снимки. Може би някое хлапе от колежа е правело голи снимки като предизвикателство, каквото и да знаем. И така, Харолд, засега друго няма да казваме. А това нещо аз ще го прибера в случай, че пак стане нещо подобно.
Когато Кристиан отново дойде в болницата след два дни, той доведе със себе си един човек, лекар, който, както разбра Клер, по някакъв начин работеше за него. Този човек, който се казваше д-р Феликс, й зададе няколко въпроса с тънък висок глас и я заведе до прозореца, за да я разгледа на светлина. После той, със стиснати устни, обясни на санитаря до вратата, че иска да види д-р Бънерман. Санитарят измънка нещо за това, че не може да извика д-р Бънерман и Клер забеляза как устните на д-р Феликс станаха още по-тънки. Той дълго говори на санитаря с нисък глас. Скоро д-р Бънерман се появи, видимо притеснен, и д-р Фелиск го отведе настрана. Д-р Бънерман не си сложи престилката и Клер видя, че е облечен с пуловер. След това д-р Феликс се върна и спокойно каза на Кристиан.
— Можем да тръгваме. Тук всичко е уредено.
— Хубаво е, че сте дошли — каза Клер. — Ще се върнете ли?
— Ще ни оставите ли за момент? — помоли Кристиан д-р Феликс.
— Разбира се — отвърна докторът снизходително като човек, който знае, че за всяка минута с тях щедро му се плаща.
Щом останаха сами, Кристиан каза внимателно:
— Ти идваш с нас, Клер. Д-р Бънерман се съгласи, че не се нуждаеш повече от неговите грижи. Ще останеш при него, докато се оправиш. Така че полицията ще наблюдава само един адрес, естествено, ако нямаш нищо против.
— Разбира се, не.
— Добре. След няколко дни ще поприказваме повече, когато ще си изхвърлила всичките тези наркотици от организма си.
Четиридесет и пет
Глен Фърниш се наведе над Елен Вортенсен и се загледа в тъмносините очи на момичето. Нежно, почти благоговейно, той изстиска капка от лепилото точно в центъра на ириса й. После притисна клепача й, подържа го малко така, за да засъхне лепилото.
Преди два дни бременната тийнейджърка беше свалена от гредата в една пристройка зад фермата на родителите й, и сега очите й побеляха и се покриха с ципата на разложението, светла като катаракта върху кървясалия ирис.
Очите на момичето бяха кървясали, защото височината не била достатъчна, за да се пречупи врата й. Опитвайки се да се обеси, тя всъщност се задушила. Кръвта потекла покрай очите й и капилярите по нежната кожа на бузите се напукали, което й придаваше вид на изоставена шестдесетгодишна жена.
Със залепени очи тя вече изглеждаше по-добре. Глен реши, че тя почти изглеждаше така, сякаш току-що се бе завърнала от езда в студеното зимно утро. Беше малко румена. Но скоро след като започнеше да работи с фон дьо тена, от това нямаше да остане и следа.
Глен пак се наведе над нея, за да затвори и другото око. И тогава не можа да се овладее, съзерцавайки устните на момичето долу под него, бледи и сухи като на статуя; той нежно допря устни до нейните, засмуквайки долната й суха устна със своите влажни устни и я пое в устата си, като вдъхваше специфичната миризма на узряло.