Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
— Собственикът така и не е напуснал.
Когато котките достигнаха най-високата част на дървото, откриха още трупове. Отново жители на града, но тези поне бяха направили опит да избягат, когато Пламтящият легион ги беше настигнал. Като се изключат гротескните рани, оставени от убийците им, жертвите бяха странно недокоснати. Нито развалата, нито мършояди нарушаваха вечния им покой.
— Сигурно са загинали при първоначалното унищожение — отбеляза магьосникът. — Човек би очаквал да изглеждат по-зле…
— Гледката и така е достатъчно гадна, поне за мен — каза със задъхване Джарод Шадоусонг.
Пантерите се движеха колкото могат бързо и групата най-сетне започна да се спуска към първоначалния път. Държейки се здраво на седлото, Брокс вдигна нос и подуши.
За съвсем кратък момент му се стори, че усеща нещо, но миризмата бе слаба и стара. Огледа се наоколо си и видя тялото на един адски звяр, промушен с копие от някой войник. Брокс изсумтя доволно и продължи напред нащрек, в готовност да опази живота си.
Най-накрая шестимата отново достигнаха земята. Джарод посочи напред и каза:
— Спомням си една по-широка улица точно отвъд мъглата. Би трябвало там да можем да се съберем с другите, господарю Ронин.
— Определено ще бъда много доволен.
След съвсем малко споменатата от капитана улица се появи от нищото. Отрядът спря, когато достигнаха кръстопътя, и Джарод се огледа наоколо.
— Явно сме ги изпреварили — отбеляза той.
Брокс се напрегна. Ронин неспокойно се размърда на седлото, а пръстите му се размърдаха. Оркът позна в това действие подготовка за някое бързо заклинание.
— Аа! — Джарод изглеждаше успокоен. — Ето че едната група се появи!
Отляво на зеленокожия войн се появиха трима от войниците. Те изглеждаха много доволни да видят другарите си отново. Дори котките се движеха малко по-бързо.
— Какво открихте? — запита новодошлите Джарод.
— Нищо, капитане — отвърна онзи с най-висок чин. — Още руини, още трупове. Също толкова от нашите, колкото и демони.
— Мътните го взели…
— Нямаше ли поне неколцина от твоите познати сред бегълците, дошли с нас, Шадоусонг? — запита Ронин.
— Твърде малко. И колкото повече намираме тук, за толкова по-малко има шанс да съм ги пропуснал сред тълпите.
Това бе стара история за Брокс. Колко от орките, с които беше израснал, бяха паднали в една или друга битка? Нищо чудно, че някога съжаляваше, че е надживял своите във войната; дотогава оркът вече бе оцелял по-дълго от повечето си кръвни братя. Осъзнаваше, че част от желанието му да умре се е дължало в немалка степен на самотата.
Джарод погледна в обратната посока.
— Другите трябва да дойдат всеки миг.
Но мигът, наред със стотина други, отмина, а липсващите войници така и не се появяваха. Ездачите се напрегнаха. Влошаващото им се настроение се предаваше и на пантерите, които съскаха и плюеха все повече, докато минутите изминаваха.
Накрая Брокс не можеше да чака повече. Още докато капитан Шадоусонг започваше да вдига ръка, за да предложи да потърсят липсващите войници, оркът мина покрай него и пришпори пантерата към мястото, където трябваше да се намират.
Мина по другата улица, гледайки внимателно за някакъв знак. Далеч зад него Ронин и нощните елфи побързаха да се включат в търсенето.
Пътят бе изпълнен с отломки. Разкъсани дрехи и стари петна от кръв бяха единственото цветно нещо в сцената. Оркът приготви брадвата си и подтикна пантерата да продължи.
След това Брокс изведнъж осъзна, че наоколо има нещо странно. Той се изви на седлото и внимателно се огледа за намек, че съмненията му са правилни.
Никъде около себе си не видя дори следа от трупове. Нито нощни елфи, нито демони. Даже очакваните тела на тримата липсващи войници и саблезъбите им ги нямаше.
Какво се бе случило с тях? Как така по улицата липсваха мъртъвци?
Леко свличане на отломки накара Брокс да се извърне рязко надясно. Една фигура бавно излезе от мъглата — войник, но пеша, с извадено оръжие.
— Къде е животното ти? — изръмжа оркът.
Войникът непохватно се влачеше към него. По бронята му имаше петна, а устата му зееше отворена.
И когато лицето му стана ясно различимо, зеленокожият войн с ужас видя, че половината от него е била откъсната. Едното око напълно липсваше и неравномерната дупка се спускаше до средата на гърлото… или каквото бе останало от него.
Когато се приближи до орка, зловещото създание вдигна оръжието си. Брокс внезапно забеляза други фигури, излизащи от мъглата зад войника.