Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
— Ще ни носят ли по целия път назад? — запита магьосникът.
— Да. Ценариус би…
Земята се разтърси силно. Нощният елф и Крас се спънаха и паднаха. Хипогрифите литнаха на няколко стъпки от земята.
Точно на мястото, където допреди секунди ги бяха чакали ездитните им животни, земята се разцепи и от нея изскочи сляпата глава на чудовищен червей. Дълъг прорез на върха на тялото му се отвори невероятно широко, разкривайки кръгла уста със зъби, опасващи цялата външна стена. Червеят погълна по-бавния от двата хипогрифа цял със зловещо буботене.
— Тичай! — извика Крас.
Двамата се втурнаха през насечения терен. Въпреки закуската, която току-що си бе осигурил, червеят се обърна в тяхна посока. Отново изтътна, а после се зарови обратно в земята.
— Дръпни се от мен, Малфурион! Трябва да се разделим!
Едва се бяха хвърлили в противоположни посоки, когато земята отново експлодира и ужасното създание изскочи нагоре. То захапа местността около отвора и след това нададе яростен вой, че не е намерило нищо, което да добави към ордьовъра си.
Макар че червеят нямаше видими очи, по някакъв начин можеше да усети къде е отишъл Малфурион. Колосалното му разделено на пръстени тяло се заизвива към него, а кръглата уста се разтвори и премлясна лакомо.
Това не можеше да е съвпадение. Нелтарион със сигурност беше изпратил заравящото се чудовище след тях. Параноята на дракона беше толкова голяма, че сега нищо не можеше да бъде оставено да попречи на черните му стремежи.
Червеят се хвърли напред. Вонята на развала, която се разнасяше от устата му, почти зашемети друида. Малфурион тичаше колкото може по-бързо, макар и да знаеше, че няма да е достатъчно.
Но точно преди съществото да го достигне, нещо прелетя на пътя му. Оцелелият хипогриф заби ноктите си в месестата глава със свиреп грак. Клюнът му пробиваше дупки в меката кожа, докато създанието отмъщаваше за падналия си другар.
Буботейки заплашително, червеят се опита да захапе летящия си враг. Хипогрифът отскочи извън обсега на устата, а после отново се хвърли надолу, за да удари пак главата.
— Килис Фортуна! — изкрещя Крас.
Големи парчета твърда скала и пръст, изровени от пристигането на червея, се надигнаха в небето и започнаха да блъскат създанието. Чудовището се олюля напред-назад в опит да избегне яростната атака. Повечето от скалите не му нанесоха някакви сериозни поражения, но магията на Крас определено успя да изплаши звяра.
Друидът си пое въздух и се опита да помогне по собствения си начин. В този планински регион имаше твърде малко растения, но едно от тях, намиращо се съвсем наблизо, привлече вниманието му. Малфурион му се извини, а после откъсна няколко влакънца от клоните му и ги хвърли към огромния хищник.
Вятърът разнесе нишките по негова молба и ги запрати все по-бързо и по-бързо към целта им. Малфурион се концентрира и докосна онова, което командваше растежа им.
И точно преди да ударят, бодливите стръкове се издуха. Уголемиха се тройно, а после отново и отново. Докато улучат червея, вече бяха големи почти колкото самия друид.
И по-важното, бяха много по-твърди. Всеки от бодилите се удари в червея със силата на стоманено копие. Дузини трънени, повече от метър дълги остриета потънаха в тялото на чудовището.
Този път звярът изрева. Зелена димяща гной потече от раните и се разля по земята, където продължи да гори. Бодилите останаха забити в плътта на червея. Той се разтресе в опит да ги отърси, но нито един не падна.
— Браво! — възкликна Крас и сграбчи Малфурион за ръката, теглейки го настрани. — Опитай се да призовеш оцелелия хипогриф!
Друидът се пресегна с ума си към животното и се опита да го извика при тях, но яростта на хипогрифа надделя над призива му. Червеят беше погълнал другаря му и животното искаше мъст.
— Не ме слуша! — изкрещя елфът, а паниката се промъкна в гласа му.
— Значи трябва да продължаваме да бягаме!
Все още опитвайки се да отърси от себе си жестоките тръни, червеят ги последва. Не се движеше толкова бързо, колкото допреди малко, но все още бе достатъчно бърз, за да ги докара до предела на силите им.
Изведнъж гигантът отново се хвърли към земята и се зарови дълбоко. Почвата под тях потрепери толкова силно, че Малфурион се препъна. Крас успя да остане на краката си, но не можеше да тича напред.
— Трябва да опитам нещо! — извика той. — Страхувах се да го пробвам, откак дойдох в земята ти, но без хипогрифа това изглежда като единственият ни шанс да се спасим!