Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
А ако това станеше… сигурно щяха да се присъединят към вдигнатите от властелините на ужаса.
Брокс не можеше да се удържа повече. Той се надигна от скривалището си и се хвърли към групата с боен вик, подобен на онзи, с който някога окуражаваше другарите си в прохода.
Крясъкът му проехтя в тишината. За негово огромно удоволствие демоните буквално подскочиха при така неочаквания на това място звук. Изненадата забави рефлексите им, точно както войнът бе планирал.
Брадвата, създадена от Малфурион и полубога за него, преряза бронираните гърди на единия адски пазач и разпиля гнусните вътрешности на демона. Щом първият му враг падна, Брокс вдигна отново брадвата си и я заби в предмишницата на друго създание.
Натрезимите не прекратиха работата си, разчитайки на другарите си да се справят с един-единствен нападател. Те обаче не се бяха борили с орки — все още — и този пропуск в познанията им работеше добре за Брокс. Той се сблъска със следващия адски пазач и избута големия демон със собствената си значителна маса, а после се претърколи, защото гибелният страж се опита да го прегази.
Остриетата им се сблъскаха, а после брадвата на Брокс се извъртя, за да посрещне удара, идващ откъм другия нападател. Ветеранът преряза китката на втория демон, а после използва дръжката на брадвата, за да смаже черепа на боеца, когото бе осакатил преди малко.
Чак сега един от заклинателите забеляза какво става около него. Той остави спътника си да продължи гнусното им дело и се обърна с насочен към орка пръст. Брокс отчаяно се хвърли между властелина на ужаса и гибелния страж. В мига, в който го стори, крилатото изчадие изкрещя и се сгърчи. Демонът се сви, все едно нещо се опитва да изскочи от него… и в следващия миг гърдите му се взривиха.
Нещо удари орка изотзад. Главата му се замая. Последният адски пазач стоеше надвесен над него, а натрезимът се присъедини към чудовищния войн. Демоничният заклинател изгледа врага си отгоре, а в зловещите му очи се четеше злобна наслада.
— Ти ще се биеш добре за нас… — изсъска той. — Ще избиеш много от приятелите си…
От видението как се влачи срещу Тиранде и другите на Брокс му се догади. Той бе готов да посрещне смъртта, но това беше нейна изкривена пародия.
— Не!
Зеленокожият войн се надигна, въпреки че знаеше, че няма шанс нито срещу оръжието на адския пазач, нито срещу магията на натрезима.
А после другият властелин на ужаса неочаквано нададе вой. Агонизиращият вик едва бе напуснал устата му, когато тялото му се взриви в сини пламъци.
Двата демона се обърнаха рязко и това даде на Брокс шанса, от който се нуждаеше. Той веднага се хвърли срещу оцелелия заклинател и замахна с бравата. Свирепото острие не само преряза гърлото на натрезима, но направо откъсна главата му.
Едно острие го удари и отвори прорез в гърдите на орка. Брокс изсумтя от болка, а после се обърна лице в лице с врага. Брадвата му посрещна меча на демона и напълно го строши. Адският пазач направи опит да отстъпи, но оркът го порази.
Дишайки тежко, ветеранът се огледа. Ронин тъкмо извеждаше нощната си пантера откъм останките на едно повалено дърво.
— Сметнах, че ще успееш да се справиш със ситуацията, ако леко им отклоня вниманието. — Магьосникът огледа телата. — Ако не е имало нужда да си правя труда, моля те, кажи ми.
Брокс отвърна с изсумтяване:
— Един добър войн приема всички съюзници, човеко. Този ти е благодарен.
— О, аз трябва да ти благодаря. Ти откри онези, които съживяваха мъртъвците. Това беше точно като ужаса на Пълчищата.
Мислейки за тромавите трупове, оркът бързо проучи местността с поглед, но не видя нищо.
— Успокой се, Бокс — каза Ронин. — Когато натрезимите умряха, почувствах как ритуалът им се разпада. Мъртвите отново почиват в мир.
— Добре.
— Ти си ранен.
Оркът изгрухтя неопределено.
— Много пъти са ме ранявали.
Ронин се ухили.
— Е, засега ти ще яздиш. Джарод и другите би трябвало да са точно отвъд портите. Съмнявам се, че добрият капитан ще отиде далеч без нас. Той вече загуби Крас и Малфурион. Не би искал да се върне при Рейвънкрест с празни ръце.
При друг случай Брокс би започнал да спори, преди да приеме ездата. Да покажеш друго, освен непреклонна сила пред някой друг, се смяташе за срамно в очите на народа му. Той обаче чувстваше краката си слаби и реши, че добрият войн не излага на ненужен риск онези, дошли да му помогнат. Оркът се качи на нощния саблезъб и позволи на магьосника да го поведе.