Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Зеленикавите планини внезапно се отдалечиха от него. Нелтарион също се смали в далечината. Друидът усети близостта на собственото си тяло…
„Не! — долетя отново страховитият глас на Аспекта. — Ти си мой!“
И точно когато нощният елф почувства как навлиза в смъртното си тяло, нещо силно го удари. Малфурион падна назад със сумтене и все още полузамаян удари главата си в твърдата скалиста земя. Последните следи от Смарагдовия сън изчезнаха, а с тях и ръмженето на яростния черен дракон.
— Друиде! — извика го някой друг. — Малфурион Стормрейдж! Чуваш ли ме? Цял ли си все още?
Той се опита да фокусира погледа си върху говорещия.
— К… Крас?
Но когато младежът погледна към магьосника, веднага се опита да отстъпи. Чудовищна драконова паст изпълваше взора му, а челюстите се отваряха, за да го погълнат…
— Малфурион!
Острият глас на Крас проби пелената на страха му. Очите на нощния елф се прочистиха и разкриха не дракон, а решителното бледо лице, което вече познаваше така добре.
Изражението на магьосника беше загрижено. Той помогна на Малфурион да седне и му подаде мях с вода, от който да пие. Чак след като друидът бе утолил жаждата си, Крас го запита какво е станало.
— Свързали се с Онази що сънува?
— Да, и ми се наложи да спомена Ценариус повече от веднъж… както ти намекна.
Драконовият магьосник си позволи кратка крива усмивка.
— Спомних си нещичко, което Алекстраза ми беше казала някога. Помислих си, че толкова назад в миналото чувствата ще са дори по-силни.
— Значи съм бил прав да мисля, че тя и моят шан’до…
— Това изненадва ли те? Техните сфери на влияние се пресичат по много начини. Сродните души често са привлечени една към друга, независимо от разликите в обкръжението.
Малфурион не настоя за повече информация.
— Тя се съгласи да ме заведе на мястото, където те се събираха.
Очите на Крас се разшириха.
— Всичките петима Аспекти?
— Видях само четири. Изера, твоята Алекстраза, сребристосин дракон с весело изражение…
— Малигос… ах, как само ще се промени той…
— И… и… — Внезапно нощният елф откри, че не може да говори. Думите бяха на върха на езика му, но не искаха да излязат. И колкото повече се опитваше, толкова по-детински звучеше друидът. Но вместо думи, от устата му излизаха звуци, които нямаха никакъв смисъл.
Крас постави ръка на рамото му и кимна тъжно.
— Мисля, че разбирам. Не можеш да кажеш повече. Там е имало още някой.
— Да… друг…
Малфурион не успя да добави повече, но видя, че Крас наистина разбира. Нощният елф изгледа шокирано спътника си, осъзнавайки, че магьосникът е също толкова неспособен да говори за Нелтарион, колкото и той. Някъде в миналото и старецът си бе навлякъл гнева на черния бегемот.
Което означаваше, че вероятно и Крас знае за Драконовата душа.
Те се гледаха в очите, а тишината предаваше много от онова, което устите им не можеха. Това, че драконовият магьосник толкова решително искаше да достигне народа си и да открие истината, вече не изглеждаше толкова чудно. Древните бяха предадени от един от своите и единствените двама, които знаеха за това, не можеха да кажат нищо, дори един на друг.
— Трябва да вървим — измърмори Крас, помагайки му да се изправи. — Вероятно можеш да се сетиш защо.
Малфурион определено можеше. Нелтарион нямаше да го остави жив. Магията му представляваше отчаян удар, преди друидът да е избягал от Смарагдовия сън, но черният дракон нямаше да се задоволи с това. Той беше твърде близо до целта си. Вероятно само обстоятелствата бяха спасили Крас по-рано, но от това, което Малфурион видя от лудостта на черния, никой от двама им нямаше да е в безопасност още дълго. И макар че Нелтарион не би посмял да действа директно…
— Стражите! — успя да изстене той.
— Да. Може отново да ги видим. Добре ще е да се върнем при хипогрифите си и да бягаме.
Значи особеностите на магията им позволяваха толкова индиректна комуникация. Малък, и в общи линии безполезен дар. Можеха само да си намекват един на друг за приближаващата смърт.
Все още изморен, той трябваше да разчита на Крас да му помага с ходенето. Двамата се насочиха към търпеливо чакащите ги животни с усилие. Един от хипогрифите изграчи, когато ги видя, а другият размаха криле стреснато.