Време на промени [A Time of Changes - bg]

Халум се усмихваше.

Стената между нашите души изтъня и се превърна в мембрана, през която вече можехме да се прокраднем. И Халум първа я пресече. Аз все още не смеех да го сторя, опасявайки се, че с това ще я нараня. Борех се в тази абсурдна мисловна клопка от противоречия, прекалено подтиснат за да се възползвам от предоставената възможност, а междувременно Халум, осъзнала, че вече нищо не я спира без колебания се сля с мислите ми.

Първата ми реакция бе да се прикрия, не исках да открие в мен това-онова и най-вече изгарящото ме желание към нея. Но след първоначалното объркване аз се овладях, разчистих буренясалите си в предразсъдъци мисли и се пренесох в Халум, позволявайки на сливането да бъде пълно.

Открих себе си — по-точно ще е да кажа — изгубих се из коридори с гладки сребристи стени, огрени от студена ярка светлина, подобна на онова сияние, което идва от пясъчното дъно на някой тропически остров. Това беше девственият вътрешен свят на Халум. В ниши, по протежението на тези коридори бяха подредени грижливо и акуратно като за изложба всички съществени неща в живота й — спомени, образи, аромати, вкусове, видения, фантазии, разочарования, радости. Над всичко това властваше една необятна чистота. Не видях и следа от сексуален екстаз, нито от плътски страсти. Не мога да се закълна, дали от благоприличие Халум се постара да прикрие тези места, или те заемаха такова миниатюрно ъгълче в душата й, че аз не можах да го открия.

Тя ме посрещна без следа от страх и се сля с мен изпълнена с радост. Носех се из блестящите й дълбини и усещах как се пречиствам, как заздравяват всички мои душевни рани. Дали същевременно не оставях в този кристално чист свят тъмните следи на моето присъствие? Не мога да кажа. И до ден днешен. Ние се смесихме, преливахме се един в друг, помагахме си, четяхме мислите си и ето че най-сетне аз бях едно с Халум, смисъл и цел на моя живот, мой едничък идеал и източник на жизнена сила, превъплъщение на девствената и непорочна красота, върху която може би се спускаха алчните всеразяждащи капки на моята греховност. Не зная дали е така. Влязох в нея и тя проникна в мен. Някъде в средата на пътешествието попаднах в странна местност, където всичко бе объркано и сякаш завързано на възел. Спомних си годините на нашата младост, когато напусках Салаград за да избягам в Глин — на раздяла в къщата на Ноим Халум ме прегърна и тогава си бях помислил, че долавям в треперенето й едва прикрита страст, ехо от глада на тялото й. За мен. За мен. Сметнах, че отново съм попаднал в онзи миг на страстно влечение, но когато се вгледах по-внимателно, образът бе отлетял и пред мен блестеше металната повърхност на нейната душа. Нищо чудно онзи миг да е бил само израз на моите собствени желания, проектирани в нея. Не зная. Бяхме се слели напълно и вече никой не можеше да определи докъде се простирам аз и откъде започва Халум.