![Време на промени [A Time of Changes - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/9/4/vreme-na-promeni-a-time-of-changes-bg-download.jpg)
Време на промени [A Time of Changes - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Време на промени [A Time of Changes - bg]». Краткое содержание книги:
Но нищо във вселената не е вечно, освен, може би, самата вселена.
64
В средата на лятото неочаквано пристигна на гости Халум. В деня на пристигането й бях излязъл на лов из имението на Ноим, следвайки дирята на един мъжки броненосец, напуснал леговището си. Не знам какво е накарало Ноим да докара тук двадесетина от тези диви същества, които не се срещат в Сала защото климата не им понася. Почти целия ден преследвах избягалото чудовище, оставило след себе си широка кървава диря от избити по пътя зверчета. Броненосците убиват единствено от любов към спорта и почти без да отхапят от мъртвото животно го оставят за храна на лешоядите. Най-сетне успях да го притисна в една тясна и задънена клисура. „Парализирай го и после го върни обратно“ — ми беше наредил на тръгване Ноим. Но когато чудовището осъзна, че е попаднало в капан, то се нахвърли яростно върху ми и аз с удоволствие го застрелях с пълната мощ на оръжието. Все пак за да умилостивя Ноим го одрах, защото кожата му се цени високо. След това, изморен и подтиснат от частичния неуспех поех обратно към дома. Яздех без отдих докато стигна просторната къща. Доста странна на вид наземна машина бе паркирана отпред и до нея стоеше Халум.
— Нали знаеш какви са летата в Манеран — каза ми тя при срещата. — Тази жена възнамеряваше както обикновено да замине на острова, но после си каза, че ще е по-добре да прекара ваканцията в Сала, до Ноим и Кинал.
По онова време беше навършила тридесет години. Жените ни обикновено се омъжват между четиринайсет и шестнайсет, след двадесетата си годишнина износват децата, а навършат ли тридесет, смята се, че са на средна възраст. Но Халум бе останала недокосната от годините. Непознала изпитанията на брака и майчинството, тя притежаваше стройно и гъвкаво моминско тяло. Единствено в черната й коса се забелязваха сребристи нишки, но от това красотата й само печелеше.
Багажът й бе натъпкан с писма за мен от Манеран — съобщения от барона, вести от Сегворд, от синовете ми — Ноим, Стирон и Кинал, от моите дъщери — Лоймел и Халум, от Михан архиваря и много други. Почти във всички се долавяше някакво напрежение, самообвинение, сякаш са писани към мъртвец от някой, който чувства вина, че го е надживял. Но все пак ми беше приятно да се запозная с новините от този забранен за мен свят. Мъчно ми беше, че нямам писмо от Швайц, Халум ми каза, че не била чувала нищо за него още от времето на моето изгнание и че най-вероятно е напуснал планетата. Нямаше и дума от моята съпруга.
— Толкова ли е заета Лоймел, — запитах аз, — та не можа да напише няколко реда?
Халум сведе засрамено глава и прошепна, че Лоймел никога не споменава името ми.
— Изглежда е забравила, че е била омъжена за теб.
Халум носеше и малко подаръци, от приятелите ми отвъд Йън. Бях изумен, когато ми подаде парчета от безценни метали и нанизи със скъпоценни камъни.
— Дарове на обич — рече тя, но не беше толкова лесно да ме излъже. С подобно съкровище човек можеше да си закупи цяло имение. След като приятелите ми се оказаха неспособни да прехвърлят моите спестявания в Сала, те се бяха погрижили да не изпадам в тежко положение.
— Не е ли мъчително за теб, това откъсване от корена? — запита Халум. — Това изгнание?
— Този човек не за пръв път е в изгнание — рекох й. — А до него сега е Ноим, който го подкрепя с любовта си.
— Ако знаеше какво ще ти струва всичко това, щеше ли пак да вземеш от шумарското лекарство?
— Без съмнение.
— Заслужаваше ли си загубата на семейство, дом и приятели?
— Заслужава си дори изгубването на живота — отвърнах аз. — Стига чрез това да убеди всички жители на Вилейда Бортан да вкусят от лекарството.
Отговорът ми сякаш я уплаши, тя се отдръпна, докосна устните си с пръсти, може би осъзнала за пръв път степента на безумието, завладяло нейния вречен брат. Произнасяйки тези думи аз изявявах най-дълбоките си вътрешни убеждения и това не остана скрито за нея. Тя осъзна за пръв път, че аз вярвам и дълбочината на тази вяра пробуди у нея страх за съдбата ми.