Време на промени [A Time of Changes - bg]

В онази вечер не разговаряхме за случилото се. Сякаш се страхувахме, че ще разрушим някаква магия. Можехме да обсъждаме нашия съвместен транс на сутринта и през всички следващи дни. Изпратих я до нейната стая, целунах я по бузата, в замяна получих сестринска целувка, тя ми се усмихна и затвори вратата зад себе си. Когато се прибрах в моята стая, легнах и преживях всичко отново. Изпълнен бях със сили и желание да подема отново своята месионерска роля, представих си как обикалям из Сала и сея навсякъде любов. Реших, че достатъчно съм се крил в къщата на моя вречен брат, един прекършен от съдбата изгнаник, завърнал се в страната, където е израсъл. Предупреждението на Стирон не значеше нищо за мен. Нима смята, че ще е толкова лесно да бъда изгонен от Сала? След седмица само ще имам стотици привърженици. Хиляди, десетки хиляди. Ще дам от лекарството на самия Стирон и ще го принудя да обяви зараждането на новата религия направо от трона! Халум бе запалила огъня в мен. Още на сутринта ще се отправя да търся привърженици.

В двора се разнесе някакъв шум. Надигнах се за да видя приближаващата се машина — Ноим се завръщаше от своята обиколка. Той влезе в къщата, премина покрай стаята ми, после се чу тихо почукване. Надникнах в коридора. Стоеше пред вратата на Халум и разговаряше с нея. В мен внезапно се пробудиха съмнения — защо този човек си позволяваше да разговаря посред нощ с Халум, която му бе само приятелка, а подминаваше вратата на своя вречен брат? Помъчих се да подтисна подозренията си. Разговорът приключи, вратата на Халум се затвори, Ноим продължи към спалнята си без да ме забележи.