Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Време на промени [A Time of Changes - bg]
Време на промени [A Time of Changes - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Време на промени [A Time of Changes - bg]

Электронная книга - «Време на промени [A Time of Changes - bg]». Краткое содержание книги:

Ето го светът на Вилейда Бортан - колонизиран преди много векове от звездните кораби, окован от закони и традиции на сурово самоотричане. Свят, където няма нищо по-позорно от това, да говориш за себе си като за „аз“, или да споделяш най-съкровените си мисли с другите.
Но нищо във вселената не е вечно, освен, може би, самата вселена.
1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91
Перейти на страницу:

Значи, трябва да продължа нататък. Но…

Какъв е този шум? Машини?

Някаква кола се приближава през плоската червена земя към моята кабина. Открит съм. Свърши се. Поне успях да напиша всичко това.

71

Изминаха пет дни от последния запис, но аз съм все още тук. Колата принадлежеше на Ноим. Не дойде за да ме арестува, а за да ме спаси. Приближи се предпазливо към колибата, сякаш очакваше всеки миг да открия огън по него и извика:

— Кинал! Кинал?

Излязох навън. Той се помъчи да се усмихне, но беше прекалено напрегнат.

— Този човек, — заговори Ноим, — предположи, че ще си някъде наблизо. Още ли си омагьосан от това място — където загина баща ти?

— Какво искаш?

— Патрулите на Стирон те търсят, Кинал. Проследили са те до Вратата на Сала. Знаят, че си някъде в Изгорените низини. Ако Стирон те познаваше толкова добре, колкото трябва да те познава като твой роден брат, досега да ги е насочил право насам. Но вместо това те се отправиха на юг, защото предполагат, че ще се опиташ да пресечеш Мочурливите низини и да потърсиш някой кораб из Шумарския залив. Рано или късно ще се появят тук.

— И тогава?

— Ще бъдеш арестуван. Изправен пред съд и осъден. Хвърлен в затвора и след това екзекутиран. Стирон те смята за най-опасния човек в цяла Вилейда Бортан.

— Така е — кимнах аз.

Ноим махна с ръка към колата.

— Влизай вътре. Ще се промъкнем през блокадата. Трябва да намерим път към западна Сала и после да пресечем река Йън. Оттатък ще те чака Шумарския барон. Уредил е кораб, който да те откара в Шумара Бортан в началото на идния лунен месец.

— Защо ми помагаш, Ноим? Защо се грижиш за мен? Прочетох омраза в очите ти, когато си тръгвах.

— Омраза? Омраза? Не, Кинал, видял си тъга. Този човек все още е… — той преглътна и сетне продължи с усилие. — Аз съм твой вречен брат. Заклел съм се да ти бъда вечно верен. Нима бих могъл да позволя на Стирон да те преследва като диво животно? Хайде. Да тръгваме. Ще те измъкна от тук.

— Не.

— Не?

— Ще ни заловят със сигурност. Тогава Стирон ще осъди и теб, затова че помагаш на един престъпник. Ще отнеме земите ти. Ще те лиши то положение в обществото. Не се превръщай в безсмислена жертва заради мен, Ноим.

— Дойдох чак тук, в Изгорените низини, за да те спася. Ако мислиш, че ще си тръгна без…

— Да не спорим за това — прекъснах го аз. — Дори ако успея да избягам, какво ме очаква? Да прекарам остатъка от живота си криейки се в джунглите на Шумара Бортан? Сред хора, които са ми чужди и чийто език ми е непознат? Не. Не. Уморен съм от това Осъден съм на вечно изгнание. Ще се предам на Стирон.

Не беше никак лесно да убедя Ноим, че трябва да ме остави тук. Прекарахме безкрайни минути под изгарящия огън в небето, спорейки яростно. Той бе твърдо убеден, че трябва да извърши своята геройска постъпка, въпреки опасността да бъдем заловени и двамата. Подтикван бе по-скоро от чувството си за дълг, отколкото от обич към мен, защото все още ме смяташе отговорен за смъртта на Халум. Не исках в добавка на това да го обрека на безчестие и му казах, че е постъпил благородно, пристигайки тук, но че не мога да тръгна с него. Най-сетне Ноим започна да отстъпва, но едва след като се заклех, че поне ще направя опит да се спася сам. Обещах, че ще се отправя към западните планини, вместо да стоя тук, където Стирон със сигурност ще ме открие. Ако успея да достигна Велис или Треиш, рекох му аз, ще намеря начин да му пратя вест, за да не се тревожи за мен. А след това добавих:

— Има едно нещо, което можеш да сториш за мен — върнах се в кабината и извадих дебелия ръкопис, покрит с прах. — Тук, — рекох му аз, — ще намериш цялата история — тук вътре се намира частица от мен, описани са всички събития, които ме доведоха до Изгорените низини.

1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)