Адската дупка
- Автор: Дюма Александр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добриана Добрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адската дупка». Краткое содержание книги:
Тримата професори счетоха за достойно да не отговарят и си тръгнаха в твърде окаяно настроение.
— Да продължим с репетицията, господа — спокойно каза Самуел на актьорите си, — и нека тези, които не участват в пиесата, ни оставят.
Като свърши репетицията, Юлиус каза на Самуел, че ще отиде да вземе Кристиане, а Самуел въпреки самообладанието си не можа да прикрие радостта си.
— А, значи ще дойде! — каза той. — Побързай, Юлиус, защото вече се свечерява, а ние ще започнем, когато съвсем се стъмни.
Юлиус тръгна, а Самуел, вече обзет от тревожна възбуда, отиде да облече костюма си.
Час по-късно Юлиус се върна с Кристиане. Госпожа Ебербах бе посрещната с уважение от студентите. Специално кресло бе подготвено за нея на първия ред, така че да бъде отделена от тълпата.
Сърцето на Кристиане биеше силно: за първи път след предизвикателството щеше да види Самуел отблизо.
Пиесата започна всред тишина, изпълнена със симпатия и внимание.
LIII
„РАЗБОЙНИЦИТЕ“
Както е известно, „Разбойниците“ на Шилер е една от най-силните, най-смелите, най-страшните присъди над старото общество. Син на граф, Карл Мур обявява война на господстващото правосъдие, на установения ред и става бандит, за да може по свой начин да бъде съдник и да поправя неправди. Той запазва, при всичките си престъпления, един толкова възвишен идеал, изпълнен с гордост, че възхищението към него винаги го съпътствува, а правото изглежда винаги на страната на този разбойник и бунтовник.
Пиесата, известна в Германия, бе обект на възхищение, особено от всички млади и разпалени, от всеки, който счита себе си за силен, от всеки, който нарича себе си свободен. Нямаше студент в Хайделберг, който да не знае „Разбойниците“ почти наизуст. Но във впечатлението от шедьовъра винаги имаше нещо ново и по-дълбоко и тази вечер те слушаха драмата като че за първи път.
Въпреки всичко първото действие не направи особено впечатление: всички чакаха Самуел. Но при второто, щом се появи Карл Мур, вълнение обзе всички сърца.
С висок ръст, широко чело, навъсен поглед, високомерие, страст, пренебрежение към общоприетите добродетели, бунт, насочен срещу обществената дребнавост, като че ли целият Карл Мур оживяваше в Самуел.
Впрочем, докато самият Самуел Гелб вътрешно считаше себе си за по-велик от Карл Мур, защото неговият неприятел бе по-високопоставен, защото не се противопоставяше само на хората, но и на Бога, Кристиане сигурно си мислеше, че недостойният прелъстител на Гретхен стои много по-ниско от убиеца от горите на Бохемия, тъй като в дъното на душата си имаше омраза, а не любов.
Но за тези, които под играта на Самуел не виждаха собствения му живот, впечатлението бе поразително и когато при вдигането на завесата се появи Карл Мур, вглъбен в четенето на Плутарх, поведението на Самуел бе такова, а видът му толкова величествен, че само заради това избухнаха бурни ръкопляскания.
И с какъв саркастичен тон Самуел, крачейки, произнесе прочутата анатема:
„Какво, да затворя тялото си в корсет и да подчиня волята си на притискането на закона? Никога! Законът? Той довежда до мудността на охлюв подема на орела! Законът? Създал ли е някога велик човек? Истинската майка на колосите и на хората с изключителни способности е свободата! Да ме поставят начело на армия от мъже с моята закалка и ще направя от Германия република, в сравнение с която Рим и Спарта ще са като женски манастири.“
Впрочем Карл Мур, отблъснат от баща си заради брат му, се надига гневно срещу обществото, което го отхвърля, и приема да стане капитан на своите другари, станали разбойници. Без съмнение Самуел си мислеше за несправедливостта на собствения си баща, който го бе изоставил, след като никога велик актьор не е стигал до дълбокото, истинско чувство, с което извика:
„Убийци! Разбойници! С тези думи тъпча закона с нозете си. Никаква милост, никакво съчувствие! Нямам баща, нито любов. Кръвта и смъртта трябва да ме накарат да забравя онова, което ми е било скъпо. Приближете се! Искам да се впусна в едно ужасно забавление.“
Самуел каза това с такава дива сила, че тръпки побиха тълпата. Див пламък искреше от очите му.
Кристиане трепна. Стори й се, че погледът на Самуел се насочи към нея: като че ли електрически ток премина през нея. Тя започна да съжалява, че е дошла.
Имаше толкова много общо между ролята и актьора, че на моменти вече не знаеше дали Самуел изпълнява ролята на Карл Мур, или Карл Мур изпълнява ролята на Самуел.
Този разбойник, за когото покушението стоеше по-високо от добродетелта и който изглеждаше твърде велик, за да вирее всред тесногръдите предразсъдъци на света, ужасяваше Кристиане. В следващия миг изведнъж той се появи в съвсем различна светлина.