Мемоарите на една гейша

Вече няколко часа носех пълното одеяние на чиракуваща гейша. А ето че трябваше да се опитам да вървя из цял Гион със сандалите, които ние наричаме окобо. Те са доста високи и дървени, с изящни лакирани каишки. На повечето хора формата им се струва елегантна — окобо са заострени клинообразно надолу, така че ходилото е два пъти по-малко от горната част. Но на мен ми беше трудно да вървя изискано с тях. Имах чувството, че на краката ми са вързани керемиди.

Двете с Мамеха се отбихме в може би двайсет чайни и окии, макар в повечето от тях да не се задържахме повече от няколко минути. Обикновено вратата отваряше прислужница и Мамеха молеше учтиво за разрешението да говори със съдържателката; появяваше се самата съдържателка и Мамеха й казваше:

— Бих искала да ви представя своята нова по-малка сестра Саюри.

Аз се покланях много ниско и казвах:

— Моля за вашето благоразположение и покровителство, госпожо.

Съдържателката и Мамеха разменяха някоя и друга дума и ние си тръгвахме. На няколко места ни поканиха на чашка чай и там прекарахме около пет минути. Аз обаче упорито не пиех и само си мокрех устните. Най-трудно е да се научиш как да използваш тоалетна, когато си в кимоно, а аз не бях никак сигурна, че вече съм го усвоила правилно.

След час бях толкова изтощена, че едва се сдържах да не застена, докато обикаляхме квартала. Но двете продължихме. По онова време в Гион имаше, предполагам, трийсет, или четирийсет първокласни чайни и стотина на малко по ниско ниво. Не можехме, разбира се, да посетим всичките. Отбихме се в петнайсетината, където Мамеха обикновено забавляваше посетителите. Що се отнася до окиите, може би имаше стотици, но ние посетихме само няколкото, с които тя поддържаше някакви отношения. Скоро след три следобед приключихме с визитите. Не исках нищо друго, освен да се прибера и да заспя за дълго. Мамеха обаче имаше други планове за вечерта. Трябваше да присъствам на първия си ангажимент като „начинаеща“ гейша.

— Иди и се изкъпи — каза ми тя. — Доста се поизпоти, а и гримът ти не е наред.

Беше топъл есенен ден, а и аз се бях постарала доста.

Вкъщи Леля ми помогна да се разсъблека, а след това се смили над мен и ме остави да поспя половин час. Отново се радвах на благоволението й, защото глупавите ми грешки бяха останали далеч назад, а бъдещето ми изглеждаше по-светло от това на Пити. Щом ме събуди, хукнах към банята. До пет бях вече успяла да се облека и гримирам. Можете да си представите колко силно се вълнувах, защото години наред бях гледала Хацумомо, а после и Пити да излизат следобед или вечер красиви и нагласени, а сега бе дошъл и моят ред. Тази вечер събитието — първото, на което щях да присъствам — беше банкет в хотел „Кансай интернационал“. Банкетите са тежки и официални събирания, където гостите седят един до друг във формата на буквата П покрай стените на голяма стая в японски стил и пред всекиго е поставен малък поднос с храната. Присъстващите гейши се движат в центъра на помещението — искам да кажа, във вътрешното пространство на образуваното от подносите П — и прекарват само по няколко минути на колене пред всеки гост, колкото да му напълнят чашката със саке или да разменят няколко думи. Събитието едва ли може да се нарече вълнуващо, а като начинаеща моята роля бе по-скучна дори от тази на Мамеха. Стоях от едната й страна като сянка. И когато ме представяше, правех едно и също — покланях се дълбоко и казвах: „Наричам се Саюри. Аз съм съвсем начинаеща и моля за вашето снизхождение.“ Само това, нищо повече и никой не ми отвръщаше нито с дума.