Записки от една голяма страна
- Автор: Брайсън Бил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ния Рибарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки от една голяма страна». Краткое содержание книги:
— Моля те, моля те, моля те, моля те, о, моля те, направи така, че това нещо да се приземи невредимо. Обещавам да бъда винаги добър, и обещанието ми е искрено. Благодаря.
За чудо молитвата ми подейства. Някъде при шестата ни поява от облаците видяхме под себе си плоските покриви, неоновите надписи и очарователно закръглените посетители на търговския център в Лебанон, а точно отсреща се виждаше оградата на летището. Посоката ни беше малко неточна, но пилотът зави рязко и се озовахме на пистата по начин, който в друг случай би изтръгнал от мен писъци.
Спряхме по очарователно безболезнен начин. Никога през живота си не съм бил толкова щастлив.
Жена ми ме чакаше в колата пред летището, и докато пътувахме към къщи, аз й разказах вълнуващите си преживявания. Разликата между това да си убеден, че едва не си загинал в самолетна катастрофа, и наистина да загинеш в такава, е че от първия вариант далеч не може да се докара толкова вълнуваща история.
— Миличкият ми той — каза жена ми. Тонът й беше успокоителен, само че ми се видя малко разсеяна. После ме потупа по коляното. — Е, след минута ще си бъдем у дома, където те очаква страхотно суфле от карфиол. Аз я зяпнах.
— Суфле от карфиол ли? Какво, по дя… — покашлях се и заговорих със съвсем друг тон. — И какво точно представлява това суфле от карфиол? Нали щеше да печеш пържоли?
— Така мислех, но суфлето от карфиол е много по-полезно. Маги Хигинс ми даде рецептата.
Въздъхнах. Маги Хигинс е досадно вманиачена на тема здравословен живот бъбрица, чиито категорични възгледи на тема хранене непрестанно ми биват представяни под формата на ястия от рода на суфле от карфиол. Постепенно бе започнала да се превръща в проклятието на живота ми, или поне на стомаха ми.
Странно нещо е животът, нали? Преди минути се молех да остана жив, и се кълнях да приема всякакви житейски трудности без възражения, а сега вече блъсках мислено главата си в арматурното табло и повтарях: „Исках пържола, исках пържола, исках пържола!“.
— Между другото, казах ли ти вече, че онзи ден Маги заспала, както си била намазала косата с боя, и сега косата й е зелена?
— Наистина ли? — малко се оживих. Това вече бяха добри новини. — Яркозелена, а?
— Е, всички й казват, че е по-скоро лимоненожълта, но всъщност има цвета на изкуствена тревна настилка.
— Страхотно — отбелязах аз и си помислих, че тази вечер съм получил отговор на цели две молитви.
Най-хубавият американски празник
Ако днес изглеждам малко подпухнал и отпуснат, то е, защото миналия четвъртък празнувахме Деня на благодарността и още не съм успял да се съвзема.
Имам особена слабост към Деня на благодарността, между другото и затова, защото в детството ми това беше единственият ден в годината, когато ядяхме. През останалото време само поставяхме някаква храна в устите си. Разбирате ли, майка ми не е добра готвачка.
Искам да избегна всякакви недоразумения. Майка ми е мила, весела жена, добра душа, и съм убеден, че като умре, ще отиде право в рая, но също така знам, че там няма да се намери някой да каже:
— О, слава Богу, че дойдохте най-сетне, госпожо Брайсън. Ще ни приготвите ли нещо за ядене?
За да бъдем напълно честни по отношение на майка ми по кухненския въпрос, много неща бяха против нея. Като начало, не можеше да готви — това представлява известен проблем при покоряването на върхове в кулинарното изкуство. Между другото, нямаше и особено желание да може да готви, а и нямаше да успее, дори да имаше желание. Разбирате ли, тя правеше кариера, което ще рече, че връхлиташе през вратата две минути преди момента за сервиране на яденето.
На всичкото отгоре беше доста разсеяна. Проявяваше склонност да бърка подправки и добавки с еднакъв цвят — като например сол и захар, пипер и канела, оцет и кленов сироп, брашно и нишесте, което винаги придаваше неочакван вкус на ястията й. Неин специалитет беше готвенето на ястия, докато са още в опаковките. Бях почти навършил пълнолетие, когато научих, че прозрачното фолио не е вид жилава глазура. Поради присъщото й съчетание от припряност, разсеяност и очарователна некомпетентност по отношение на домакинските уреди всичките й готварски експерименти се съпровождаха от кълба дим и по някоя и друга малка експлозия. По правило у дома се вечеряше, след като изпратехме пожарникарите.
Колкото и да е странно, всичко това се нравеше на баща ми. Хранителните му предпочитания могат да се нарекат недоразвити. Небцето му реагираше само на три дразнителя — сол, кетчуп и изгорено. Представата му за изключително вкусна храна се покриваше с чиния, пълна с нещо неопределимо, но кафяво на цвят, още нещо, също така неопределимо, но зелено, и нещо обгоряло. Твърдо съм убеден, че ако някой запечеше, да кажем, сюнгер, и го покриеше плътно с кетчуп, той би казал: