![Собствено правосъдие [Divine Justice - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/7/sobstveno-pravosdie-divine-justice-bg-download.jpg)
Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]». Краткое содержание книги:
Сега Оливър Стоун е най-издирваният убиец в Америка. Но не само от ФБР. Един човек от миналото му го иска мъртъв, и то веднага. А членовете на клуб „Кемъл“ го искат жив и са готови да рискуват живота си, за да го спасят.
Часове след двата фатални изстрела Оливър пътува с влак за Ню Орлиънс с надеждата, че след урагана „Катрина“ наемат строителни работници на черно. Във влака обаче става побой, добрият самарянин Оливър се намесва и трябва да слезе на първата гара, за да избегне проверката на документите. Внезапното прекъсване на пътуването му го отвежда в едно миньорско градче, където постоянно се случват загадъчни инциденти. Самият Оливър на няколко пъти е на косъм от смъртта. А човекът от миналото вече е надушил следите му. Членовете на клуб „Кемъл“ също. Кой ще го открие пръв?
— Той ме предупреди, че ще се върне с нови въпроси — каза Алекс, замълча за миг и с едва доловима ехидност добави: — Ако това стане, непременно ще му кажа, че го търсите.
— Един съвет — изправи се Хейс. — Ако разбера, че и една дума от това, което ми казахте тази вечер, не отговаря на истината или пък че сте пропуснали нещо, със сигурност ще получите възможност да калите волята си в единичната килия, която ви очаква в Замъка.
— Замъка ли? Имате предвид военния затвор в Левънуърт, но аз не съм военен.
— Там лежат и осъдените за престъпления срещу държавата. Но за да отговоря откровено на въпроса ви, бих добавил, че вие ще бъдете това, което реша аз.
Алекс си даде сметка, че е затаил дъх, едва когато вратата се захлопна зад Хейс. Шумно изпусна въздуха от гърдите си, усещайки как краката му омекват. Май напразно беше отказал да се включи в акцията на клуб „Кемъл“ за спасяването на Оливър, защото по всичко личеше, че и без нея го чака затвор.
Телефонът отново иззвъня. Сигурно пак беше шефът, за да изрази недоволство от току-що проведения разговор или пък да му съобщи, че временно го отстранява от длъжност.
Оказа се, че греши. Изписаният номер му беше непознат.
— Агент Форд? Името ми е Мелани Нокс и съм дъщеря на агент Джо Нокс. Къщата му е разбита, а аз не мога да се свържа с него. Единственото, което открих, е вашето име и телефонен номер.
— Кога за последен път се чухте с него? — попита Алекс, изчака отговора и поклати глава. — Аз разговарях с него преди това и оттогава не съм го чувал. Извикайте полицията, предполагам, че става въпрос за обир.
— Не липсва нищо ценно. Двата му сейфа са недокоснати.
— Не знам как да ви помогна.
— За какво разговаряхте?
— Боя се, че не мога да ви кажа.
— Агент Форд, аз наистина се безпокоя за баща си. При последния ни разговор той звучеше така, сякаш… хм… разговаряме за последен път. Мисля, че има сериозни неприятности.
Може би в това се криеше причината за посещението на Хейс. Вярното куче се бе отклонило от следата и старецът действаше на сляпо.
— А вие разбрахте ли къде горе-долу се намира?
— Спомена, че бил на запад оттук, някъде в дълбоката провинция. Аз започнах да го поднасям на тема терористи, а той отвърна, че нищо не се знае.
— Това не е по моята част, мис Нокс.
— Вижте, аз съм адвокат в голяма кантора и имам достатъчно връзки. Баща ми никога не говори за работата си, но тя едва ли има нещо общо с Държавния департамент. Убедена съм, че е само прикритие. Можете ли да потвърдите поне това? Моля ви!
Алекс се поколеба няколко секунди, но после отстъпи пред искреността й.
— Доколкото мога да преценя, баща ви работи като разследващ агент в ЦРУ. Или поне е свързан с него.
— Разследва нещо важно?
— Да, достатъчно важно. Издирва един човек, който не желае да бъде открит.
— Опасен ли е този човек?
— Такива се повечето хора, които не желаят да бъдат открити.
Стори му се, че в слушалката прозвуча въздишка на отчаяние.
— Какво да правя? — простена тя. — Мама почина, а брат ми е морски пехотинец в Ирак. Моля ви, агент Форд, кажете ми какво да правя. Не познавам други хора, с които бих могла да се посъветвам.
Алекс мълчеше с отнесен поглед. Двайсетте години в Сикрет Сървис сякаш се изтриха от паметта му. Вероятността това да се превърне във факт беше доста голяма, ако Хейс изпълнеше заканите си. Защо седеше и чакаше атомната бомба да се взриви над главата му?
— Дайте ми телефон, на който мога да ви открия по всяко време — каза най-сетне той. — Ще се поразровя малко, пък дано открия нещо.
— О, господи, наистина не зная как да ви благодаря!
— Предупреждавам ви, че ако успея да се добера до нещо, то едва ли ще е много приятно.
— Разбирам, че не познавате баща ми, агент Форд. Но ако сте в беда, Джо Нокс е човекът, който ще ви помогне повече от всеки друг. Той е прям, честен и почтен. Не са останали много хора като него. Надявам се, че това означава нещо за вас.
— Наистина означава — тихо отвърна Алекс.
56
Седнал в болничното легло, Стоун се взираше в насрещната стена. В един момент погледна часовника си и извади мобилния телефон на Дани от нощното шкафче. Първо се обади на Аби, а след това и на Тайри. Нищо. Аби работеше в ресторанта, а шерифът обикаляше да издирва Лони Брубек, който според него май бе изчезнал. В караваната на Уили открили две разкъсани от експлозията бутилки за пропан-бутан и останките на газов котлон.
— Чакам пристигането на сапьор от щатската полиция на Вирджиния — добави Тайри. — Знам, че няма да харесаш това, което ще ти кажа, но май ще се окаже нещастен случай. Някоя от бутилките е изпускала, а във вълнението си от оздравяването на Уили старецът може би е запалил цигара и… бум!