![Собствено правосъдие [Divine Justice - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/7/sobstveno-pravosdie-divine-justice-bg-download.jpg)
Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]». Краткое содержание книги:
Сега Оливър Стоун е най-издирваният убиец в Америка. Но не само от ФБР. Един човек от миналото му го иска мъртъв, и то веднага. А членовете на клуб „Кемъл“ го искат жив и са готови да рискуват живота си, за да го спасят.
Часове след двата фатални изстрела Оливър пътува с влак за Ню Орлиънс с надеждата, че след урагана „Катрина“ наемат строителни работници на черно. Във влака обаче става побой, добрият самарянин Оливър се намесва и трябва да слезе на първата гара, за да избегне проверката на документите. Внезапното прекъсване на пътуването му го отвежда в едно миньорско градче, където постоянно се случват загадъчни инциденти. Самият Оливър на няколко пъти е на косъм от смъртта. А човекът от миналото вече е надушил следите му. Членовете на клуб „Кемъл“ също. Кой ще го открие пръв?
— Според мен Дани се е забъркал в нещо незаконно, но не и в убийство — утешително каза той.
— Да не четеш мисли? — погледна го изненадано тя. — Направо ме стряскаш! — Замълча за момент, после поклати глава. — Познавам сина си. Или поне така си мисля. Но има и случайности, нали?
— Нека ти кажа нещо. Когато слязохме от влака и онези типове ни последваха, Дани свали единия от тях със силен удар в корема. Макар и пребит, онзи му отвърна. Синът ти можеше да го размаже, но не го направи. Каза, че не е спортсменско да се удря паднал човек. Един хладнокръвен убиец не е способен на това.
— Вече изгубих Сам — прошепна Аби. — Не искам да изгубя и Дани!
— Няма да го изгубиш, Аби — притегли я към себе си Стоун. — Обещавам ти!
54
Проблемите на Рубън започнаха още с появата му в Саут Ридж. Първо, почти се сблъска с Джо Нокс, който обикаляше уличките на градчето. Около час по-късно агентът се качи в джипа си и потегли, а възбуденият Рубън побърза да звънне на Анабел и тръгна подире му. Но на излизане от града спука гума, отби на банкета и отново се свърза с нея.
— Стой там и чакай — нареди Анабел. — Оглеждаме двете градчета и идваме да те приберем.
— А защо не дойдете веднага и заедно да проследим Нокс?
— Докато стигнем, той ще бъде далеч. Очевидно не е открил Оливър в Саут Ридж, което означава, че е наш ред да опитаме. Накъде се е насочил според теб?
Рубън разгъна картата и огледа околността.
— Мисля, че към Дивайн.
— Добре. Звънни, ако изскочи нещо ново.
Рубън изключи телефона, намръщи се и гневно изрита спуканата гума на „индианеца“. Древният мотоциклет го беше предал за пръв път от толкова години. На практика той винаги имаше резервна гума в коша, но този път я извади заради боклуците на Анабел.
Седна на крайпътния камък и се зае да разсъждава. В случай че това беше първият град от обиколката на Нокс, оставаха му още три. Което означаваше, че шансовете Оливър да се окаже в Дивайн са едно към три. Не особено добри, но не и лоши. Трябваше само да стиска палци и да се надява, че Дивайн няма да е джакпотът за федералния агент. И евентуална смъртна присъда на Оливър.
Мелани Нокс направи няколко безуспешни опита да се свърже с баща си. Не беше учудена, че той нито вдига, нито й се обажда след това. Но след последния им разговор се чувстваше леко притеснена. Гласът му беше прозвучал малко особено, някак фаталистично. Сякаш искаше да изживее някакви щастливи мигове, защото смяташе, че дните му са преброени.
Подчинявайки се на внезапен импулс, тя взе такси до къщата на баща си и помоли шофьора да я изчака. Остана изненадана, че алармата не се включи при отварянето на вратата. Баща й никога не забравяше да набере кода, особено преди заминаване. Запали лампите и с мъка се сдържа да не изкрещи.
Всичко в къщата беше наопаки. Първата й реакция беше да побегне, опасявайки се, че крадците са още вътре. За всеки случай изтича до таксито, обясни на шофьора какво се е случило и добави, че ако до пет минути не се появи, трябва да позвъни в полицията. Хукна обратно, грабна една тежка ваза от масичката в антрето и предпазливо тръгна напред, оставяйки отворена входната врата.
Още преди да изтекат петте минути, установи, че къщата е празна. Отвори прозореца на спалнята и помаха на шофьора да покаже, че всичко е наред. След това се зае с подробния оглед. Баща й имаше две каси — едната в спалнята, а другата в гаража, скрита зад дървената ламперия. И двете се оказаха недокоснати. По-ценните вещи също.
Това означаваше само едно: който и да беше влязъл с взлом, бе търсил нещо друго. И знаеше кода на алармената инсталация.
Влезе в кабинета и се огледа. Тук баща й държеше служебните си материали, но тя добре знаеше, че той никога не носи истински важните документи у дома. Запали осветлението и се зае да рови из разпръснатите по пода папки. След трийсет минути бе открила едно-единствено нещо: списък с имена. Бяха й напълно непознати, но едно от тях все пак привлече вниманието й.
Алекс Форд, агент във Вашингтонското оперативно бюро на Сикрет Сървис. Тя нямаше представа защо името му фигурира в списъка, но реши да се свърже с него и да го попита знае ли с какво се занимава баща й сега.
После активира алармата, заключи входната врата и изтича в таксито. Отпусна се на седалката с неприятното чувство, че „службата“ на баща й най-сетне ще го ухапе. Жестоко.
55
Алекс Форд беше в кухнята си. На масата пред него имаше чиния със супа и бутилка бира. След последната среща на клуб „Кемъл“ или по-скоро на това, което беше останало от него, той постепенно потъна в рутината на работата си. Един-два пъти мина с колата покрай гробището „Маунт Цион“ с надеждата, че Анабел се е върнала. Направи няколко безуспешни опита да се свърже с Рубън, след което звънна в библиотеката на Конгреса. Кейлъб го нямаше. Казаха му, че отсъства по лични причини.