Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]

— Нямам нужда от охрана, Тайри!

— Трябва да приемеш. Цял живот няма да си простя, ако ти се случи нещо. Искам да кажа, че не бива да ти се случи, разбираш ли?

Настойчивостта на тези думи изненада и самия Тайри. Лицето му леко поруменя.

— Добре — тихо отвърна тя.

— Какво мислиш да предприемеш? — попита Стоун.

Шерифът придърпа близкия стол.

— Ти каза, че Дани е бил пребит от трима. Той мълчи като риба, но аз мисля, че поне единият от тях е миньор.

— Защо мислиш така?

— Вече споменах, че момчето млъкна в момента, в който дойдох да го видя в болницата. Но това не ми попречи да огледам дрехите му. Бяха покрити с въглищен прах. Което означава, че поне един от нападателите му е миньор, защото, доколкото ми е известно, Дани никога не е стъпвал в мина.

— Наистина е така — кимна Аби. — Но не виждам защо някой миньор може да му има зъб.

— Разбира се, че съм го виждал! — изведнъж възкликна Стоун и двамата изненадано го погледнаха. — Първият ми ден в ресторанта ти. Тайри току-що си беше тръгнал, а ти отиде в кухнята. Дани приключи с храненето и тръгна към вратата, но един едър тип му се изпречи на пътя и го попита ще се задържи ли в града, или отново ще хване пътя. Той беше един от тримата с бейзболните бухалки!

— Спомняш ли си името му?

Стоун се замисли само за миг.

— Лони.

— Лони Брубек?

— Опиши ми го! — надигна се Стоун, изслуша шерифа и кимна. — Той е.

— Лони работи дневна смяна в Мина две в Синч Вали. От седем до седем. Той е един от хората, които са включени в метадоновата програма. Не знаех, че е близък с Дани.

— Аз също — добави Аби. — Никога не е идвал у нас, а и е доста…

— Аби е твърде деликатна, за да го каже направо — прекъсна я Тайри. — Тоя Лони е абсолютен боклук. На няколко пъти съм го арестувал за дребни нарушения. Джебчийство, кражби на бензин… Но си е наркоман. Благодаря за информацията, Бен. Още сега отивам да го притисна.

— Дали някой вече е казал на Шърли за Уили и Боб? — притеснено попита Аби.

— Аз не съм, но вероятно вече е научила. Ще се отбия и при нея.

— Разпитай я внимателно, шерифе — рече Стоун.

— Мислиш, че е замесена?

— Нека го кажа по друг начин. Коя жена ръчка мъжа си да излезе на лов за елени точно в деня, в който става инцидент и го убиват погрешка? Това може ли да бъде съвпадение?

— Подозираш, че нещата са нагласени, така ли?

— Не изключвам възможността стрелецът да е бил Рори Питърсън, който малко по-късно е убит.

— Тъй, тъй… — Тайри замислено опипа кобура си. — Кой би допуснал, че заспалото градче Дивайн ще се превърне в Дивия запад?

Аби го изчака да излезе, седна на мястото му и взе ръката на Стоун.

— Донесох ти плика с дрехите — тихо рече тя. — В шкафчето са.

— Благодаря.

— Съжалявам, че всичко това ти се стовари на главата.

— Мисля, че ти пострада доста повече от мен.

— Нещата са толкова сложни — въздъхна тя. — Не вярвам някога да се изяснят.

Изрече тези думи със сведен поглед, а Стоун веднага разбра какво има предвид.