![Собствено правосъдие [Divine Justice - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/7/sobstveno-pravosdie-divine-justice-bg-download.jpg)
Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]». Краткое содержание книги:
Сега Оливър Стоун е най-издирваният убиец в Америка. Но не само от ФБР. Един човек от миналото му го иска мъртъв, и то веднага. А членовете на клуб „Кемъл“ го искат жив и са готови да рискуват живота си, за да го спасят.
Часове след двата фатални изстрела Оливър пътува с влак за Ню Орлиънс с надеждата, че след урагана „Катрина“ наемат строителни работници на черно. Във влака обаче става побой, добрият самарянин Оливър се намесва и трябва да слезе на първата гара, за да избегне проверката на документите. Внезапното прекъсване на пътуването му го отвежда в едно миньорско градче, където постоянно се случват загадъчни инциденти. Самият Оливър на няколко пъти е на косъм от смъртта. А човекът от миналото вече е надушил следите му. Членовете на клуб „Кемъл“ също. Кой ще го открие пръв?
Почука на вратата. Наложи му се да чака цели пет минути, преди да долови равномерните, но бавни стъпки.
На прага се появи дребно старче с разрошена бяла коса, което го изгледа намръщено.
— Знаеш ли колко е часът, млади човече?
Нокс с мъка прикри усмивката си. Поне двайсет и пет години не бяха го наричали „млади човече“.
— Извинете за безпокойството, но пътуването ми неочаквано се проточи.
— Искаш да кажеш, че си пътувал специално към Дивайн? — с недоверие го изгледа старчето.
— Нима е забранено? — попита ухилено Нокс, опитвайки се да го предразположи.
— Какво искаш? — троснато попита старчето.
Толкова по въпроса за предразполагането.
— Преди всичко място за преспиване, мистър…
— Викай ми Бърни. Съжалявам, ама всичко е заето.
— Да не би Дивайн да е в разгара на сезона? — надникна над рамото му Нокс.
— Имам само две стаи.
— Разбирам — кимна детективът. — Но работата е там, че трябва да се срещна с един приятел. Може би сте го виждали — висок и слаб мъж около шейсет с късо подстригана бяла коса.
— О, сигурно говориш за Бен. Той държи едната стая, но в момента го няма.
— Да имате представа къде е?
— В болницата.
— Какво прави там? Болен ли е?
— За малко не хвръкна във въздуха. Стана една експлозия, която отне живота на Боб и Уили Кумс. А твоят приятел беше на крачка от отвъдното.
С доста усилия Нокс запази самообладание.
— Къде е тази болница? — попита с равен и спокоен глас той. — Искам да го видя.
— О, той вече е добре. Всички се радваме за него, защото Бен е истински герой.
— Какво е направил?
— Помогна на две от местните момчета. Първо на Дани Райкър. Ако не е бил Бен, щели да го пребият във влака, а след това и на Уили Кумс, който имаше проблеми с дрогата. Бен ги спаси и двамата. Много добър човек. После нападнаха Дани. Тук, в града. И Бен отново го спаси. Ступал е трима души с бухалки.
— Охо, това ми е добре познато. Бен винаги е в центъра на събитията. Няма да забравя да му предам твоите поздрави, когато стигна в болницата. Само ми кажи къде се намира тя…
Бърни му обясни, след което поклати глава.
— Но по това време няма свиждане.
— Ще се опитам да ги убедя да ме пуснат.
Нокс стисна ръката на стареца, оставяйки една двайсетачка в дланта му.
— Можеш да пренощуваш във вестибюла — каза Бърни и кимна към помещението зад себе си.
— Благодаря, сигурно ще се възползвам от поканата.
Нокс се насочи към джипа, опитвайки се да овладее възбудата си. Седна зад кормилото, запали мотора и рязко потегли. Пое по тесния, изпълнен със завои път, шофирайки с една ръка. Другата се протегна към жабката, извади деветмилиметровия пистолет и го остави на съседната седалка.
Идвам, Джон Кар.
58
Анабел погледна вибриращия телефон.
— Кой, по дяволите, ме търси по това време?
— Може би Рубън — предположи Кейлъб зад кормилото.
— Не. Този номер не ми е познат. — Вдигна капачето и каза: — Ало?
— Как вървят нещата, Анабел?
— Какво искаш, да те вземат мътните? — сопна се тя.
— Приятно ми е да чуя гласа ти — галантно отвърна Алекс Форд.
— В момента съм заета, Алекс.
— О, сигурен съм, че е така.
— Я почакай. Откъде се обаждаш? Този номер не ми е познат.
— От уличен автомат.
— Защо?
— Защото съм убеден, че подслушват всичките ми телефони — мобилен, домашен и служебен.
— А защо? — предпазливо попита Анабел. — Да не би Нокс все още да е по петите ти?
— Точно затова ти се обаждам. Току-що разговарях с дъщеря му Мелани, която е адвокат във Вашингтон. Много е разтревожена, защото баща й е изчезнал.
— Не е изчезнал. Върви по петите на Оливър, а ние — по неговите.
— И къде се развива този екшън?
— В най-затънтената част на Югозападна Вирджиния. Можеш да позвъниш на малката Мелани и да я успокоиш, че татенцето е живо и здраво. Поне засега.
— Чакай, това не е всичко. Домът на Нокс е преобърнат наопаки. Някой е търсил нещо. Имай предвид, че не става въпрос за случаен обир. А на всичкото отгоре преди малко се разделих с един неканен гост, казва се Маклин Хейс.
— Нищо не ми говори.
— Няма причини да ти говори. Той е бивш генерал-лейтенант от Сухопътните войски, който понастоящем работи в разузнаването. С репутацията на Картър Грей, но още по-зъл и коварен. Хейс е пряк началник на Нокс, но няма представа къде се е запилял подчиненият му. Което означава, че Нокс действа на своя глава.
— Защо да прави подобно нещо?
— Може би защото в хода на разследването си е разбрал за какво всъщност става въпрос. Според мен Нокс не е убиец, а по-скоро следотърсач. Вероятно най-добрият, след като Хейс му е възложил задачата да открие Оливър. Ясно е, че когато това стане факт, Нокс трябва да докладва на Хейс, а той от своя страна ще изпрати тежката артилерия.