Част от секундата [Split Second - bg]

— Казах им, че у нас е дошла една жена, болногледачка, и съм я наела да се грижи за Бил. И че тя е сложила отровата в питието. Дори име им казах. — Милдред помълча и добави с театрален тон: — Елизабет Бордън. Схващаш ли? Лизи Бордън. — Тя се изкиска. — Хитро, нали?

— Изумително. И сама ли го измисли? На път към участъка?

Тя отпи глътка джин, запали цигара и духна дима.

— Винаги съм била съобразителна. Мисля, че бих станала по-добър юрист от мъжа ми.

— А как каза, че си заплащала за услугите на тази жена?

— Заплащала?

— Да, как си плащала? Нали не им каза, че е работила без пари? В истинския живот рядко се срещат безкористни души.

— Ами, плащането… ох… казах им… нали разбираш, отговорих малко уклончиво.

— Нима? И те не настояха?

Тя тръсна пепелта на пода и сви рамене.

— Да, не настояха. Повярваха ми. Аз съм стара, скърбяща вдовица. Тъй че всичко е наред.

— Милдред, позволи ми да ти кажа какво правят със сигурност в този момент. Проверяват банковите ти сметки, за да разберат как си платила на „Лизи“. В документите няма да открият данни за подобни плащания. После ще разпитат „любопитните“ ти съседи за тази жена и те ще кажат, че никога не са я виждали, защото не съществува. Накрая ФБР ще се върне тук и гарантирам, че посещението ще бъде много неприятно.

По лицето й се изписа тревога.

— Наистина ли мислиш, че ще проверят?

— Това е ФБР, Милдред. Там не работят глупаци. Като теб.

Човекът пристъпи по-близо. Сега тя видя какво носи — метален прът.

Милдред понечи да изпищи, но той се хвърли напред, натъпка в гърлото й парче плат, после омота с лепенки устата и ръцете й. Сграбчи я за косата, помъкна я по коридора и отвори една врата.

— Позволих си да ти приготвя вана, Милдред. Искам да бъдеш чистичка, когато те намерят.

Той я хвърли във ваната и през ръба плисна вода. Милдред се опита да изпълзи, но прътът я притисна надолу. Със залепена уста и задръстени от никотина дробове, тя не издържа дори и наполовина колкото Лорета Болдуин. Мъжът донесе от бюфета бутилка уиски, изля съдържанието във ваната и разби стъклото в главата на Милдред. Накрая дръпна лепенката от устата й, отвори я и натъпка вътре шепа банкноти, които бе извадил от чантата й.

Откъде да намери човек свестни помощници в днешно време? Откъде?

Той сведе очи към нея и каза:

— Радвай се, че си мъртва, Милдред. Радвай се, че не трябва да изпиташ цялата ми ярост, защото е безгранична.

Докато подготвяше плановете си, той бе помислил дали да не убие и Милдред, но после реши, че това може да породи подозрения. Сега тази грешка не му даваше покой. За щастие нямаше начин прегрешението на Милдред да ги отведе до него. Щеше да стане ясно обаче, че една и съща ръка е убила Лорета Болдуин и Милдред Мартин. Това вероятно щеше по-скоро да обърка властите, отколкото да им помогне. Положението не му харесваше, но вече нямаше как да го поправи. Той гневно изгледа мъртвата старица във ваната. Идиотка!

Мъжът излезе през задната врата и погледна към края на улицата, където се спотайваха агентите от ФБР.