Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
— Май, че не.
Очите му се премрежиха и залютяха, но този път със сигурност не от студа. С усилие си поемаше въздух.
Като четеше сухото кратко описание на живота си в досието, Дру си припомняше и преживяваше вълненията на детските си години. Ето го отново като дете — заедно с чичо Рей отиват към колата, която ще ги откара до летището. Спомни си как погледна назад към гробовете на родителите си със свито от мъка сърце.
Дру знаеше, че свещеникът точно това искаше — да го накара да разкаже за този период, затова продължи. Имаше нужда да излее мъката си.
— По-късно, когато се случеше да имам работа в Бостън, винаги ходех на гробищата. Отидох там и преди да стана картузианец. Миналата седмица не ми се удаде случай да ги посетя.
— Много разумно си постъпил — каза отец Станислав. — Който е искал смъртта ти, със сигурност е поставил гробовете под наблюдение, също както е поставил под наблюдение и Арлийн, ако случайно се появиш отнякъде.
Свещеникът разглеждаше досието и подреждаше фактите.
— Да изясним още няколко въпроса. В Хонконг си се движил с някаква китайска улична банда. Мъжът, когото наричаш „Чичо Рей“, е разбрал желанието ти да придобиеш умения, които си смятал, че ще ти бъдат необходими в преследването на убиеца на родителите ти. Уредил е внукът на човек от непалското племе „гурка“ да те научи на законите на улицата, за да бъдеш в безопасност. Името на детето е Томи Лимбук.
— Лимбу — поправи го Дру. — Познат повече като Томи Втори.
Отец Станислав направи поправка в досието.
— Където и да сте живели след това — във Франция, Гърция, Корея — чичо Рей те е изпращал да учиш бойни изкуства, характерни за местното население — кик-бокс, борба, джудо, карате. Когато си станал на седемнадесет, желанието ти за отмъщение е било все така силно. По време на престоя ти в различни държави си научил много езици и си получил отлично хуманитарно образование. Чичо Рей е разбрал, че няма да се откажеш от желанието си да отмъстиш и ти е направил едно предложение. Разтревожени от растящите антиамерикански настроения по света, властите решават да създадат контратерористични групи, които ще се борят срещу същите хора, които са и твои врагове. Така ти с радост си се записал в техническото училище „Роки Маунтин“ в Колорадо, което е много по-секретно прикритие за военна подготовка от фермата във Вирджиния, която ЦРУ използва за обучение на тайните си агенти.
— „Скалпел“ — подсказа Арлийн.
— Знаете за тази организация? — изненадано я погледна отец Станислав.
— Бях неин член. Също и Джейк. Точно там се запознахме с Дру.
Свещеникът се облегна на стола.
— Слава богу. Започвах да си мисля, че все още не ми вярвате. Питах се дали ще искате да ми разкажете.
— Въпросите ви не бяха формулирани добре. Ще ви кажа всичко, което знам, стига това да ми помогне да намеря Джейк — каза Арлийн.
— Тогава разкажете ми за „Скалпел“ — помоли отец Станислав.
— През 1966 година международният тероризъм започна да се организира. Фидел Кастро направи опит да обедини усилията на комунистическите групи в Африка, Азия и Латинска Америка и покани революционери от осемдесет и две държави в Куба, като проведе курс за интензивна военна подготовка. Събитието е познато на обществеността като „Триконтиненталната конференция“. Всъщност това бе училище за терористи, където бяха обучени членовете на едни от най-известните по-късно терористични групи — „ИРА“, „Червените бригади“, бандата „Баадер-Майнхоф“. Принципите на невидимата борба, изработени в тази школа, се превърнаха в нещо като настолна „Библия на дявола“ за тях. Кадафи последва примера на Кастро и направи подобни школи и на своя територия. Петролното богатство на Либия беше голямо предимство за Кадафи, който не само организираше обучението на терористите, но и финансираше техните операции: убийства, нападения над посолства, избиването на израелските атлети по време на Олимпиадата в Мюнхен през 1972, отвличането на представителите на ОПЕК във Виена през 1975, поставяне на бомби в пътнически самолети, взривяване на училищни автобуси и т.н., и т.н. Ужасният списък се увеличаваше с всяка изминала година, но всичко започна през 1966, от Кастро и Куба. Дори и фанатичните мюсюлмански секти от времето на кръстоносците не са били така жестоки.
Като спомена за кръстоносците, отец Станислав докосна рубинения пръстен на лявата си ръка, като прокара пръсти по символичния знак — пресичащите се сабя и малтийски кръст. Арлийн продължи разказа си:
— През 1968 година разузнавателните служби на САЩ докладваха на Държавния департамент за школите за терористи на Кастро. Бяха отпуснати средства за антитерористични школи. Разбира се, Държавният департамент можеше да използва ЦРУ за този род акции, но лошата слава, която ЦРУ си беше спечелило след „Залива на свинете“, ги накара да си създадат свои тайни школи. Наистина тайни, за които не се пишеше в „Ню Йорк Таймс“ и „Уошингтън пост“. Малцина бяха посветените.