Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
Арлийн спря за момент. Отец Станислав кимна.
— Като например „Скалпел“ — той погледна към Дру. — Тази, в която те е записал чичо ти Рей.
— Почакайте — отвърна Дру. — Той никъде не ме е записвал.
— Да кажем, че ти е направил дискретно предложение. Можем да си играем на думи колкото искаш, важен е крайният резултат. По някакъв начин ти е внушил и ти си влязъл доброволно. Защо организацията се казваше „Скалпел“?
— С него се извършва прецизно хирургическо отстраняване — отговори Дру, като се мъчеше да прикрие гнева си.
— О, да, разбира се. Терористите са като рак. Затова и премахването им е било оправдано от морална гледна точка. Много сполучлив избор на име. Символ на справедливостта.
— Не ти харесваха възгледите им ли? — запита Арлийн.
Отец Станислав държеше Дру под око.
— Очевидно да, в противен случай не би се оттеглил.
— Не точно възгледите им. Не одобрявах това, което вършех.
— В такъв случай би трябвало да се срещнем по-рано — каза отец Станислав.
— Защо?
— Припомни си свети Августин — схващането, че убийството е необходимо, ако се води справедлива война.
— Война?
— Не нация срещу нация, не обикновена война, но все пак война. Най-старата, най-важната от всички: на доброто срещу злото. Ако вземем предвид определението на думата „терорист“, то това са хора, които не се съобразяват с нормите на гражданско поведение. Тяхно оръжие са вандалските нападения — чрез тях объркват и всяват страх сред обикновените граждани, които от своя страна се надигат срещу правителствата си. Но никаква крайна цел не може да оправдае такива дяволски средства.
— Така ли мислите? — втренчено го загледа Дру.
— Очевидно вие не мислите така.
— Беше време, когато вярвах в тази кауза.
— И какво стана? — запита отец Станислав.
Дру не отговори.
— Най-после стигнахме до този период, за който не знаех — пое си въздух отец Станислав. — След завършването на „Роки Маунтин“ — забележително учреждение — си работил за „Скалпел“, доколкото съм информиран. От шестдесет и девета до началото на седемдесет и девета си участвал в операции срещу всякакви терористи, предизвикали с нещо гнева на директора ти. Понякога наказателните операции са се извършвали не след, а преди дадено нападение. Като превантивна мярка. След получените надеждни сведения от разузнаването терористичната операция е била задушавана в зародиш, така да се каже. Силното ти желание да отмъстиш за родителите ти те е правило още по-ревностен. Но какво ти се случи? Защо така изведнъж влезе в манастир?
Дру заби поглед в пода.
— Недей да мълчиш! Отговори му! — каза Арлийн. — И аз искам да знам.
Тя хвана лицето на Дру и го обърна към своето.
— А Джейк? Има ли връзка със събитията?
Дру прочете болката в погледа й. Беше му страшно трудно да й отговори.
— Така се случи.
ЧАСТ ШЕСТА
Шартрьоз
— Задачата беше сложна.
— Бъди по-конкретен — каза отец Станислав. — Кога стана това?
— През януари седемдесет и девета. Спомням си, че бях доста объркан, защото никога преди това не бях изпращан с подобно поръчение.
Отец Станислав нетърпеливо го запита:
— Какво беше необичайното? Големият риск ли?
— Не. Времето за изпълнение. Разбирате ли, бях получил не една, а две задачи, които трябваше да свърша за четиридесет и осем часа. И двете бяха във Франция, така че придвижването от едното до другото място не беше проблем. Трудността се състоеше в метода, който трябваше да използвам — еднакъв и в двата случая. А в първия и теренът ме безпокоеше.
Дру замлъкна за момент, като се ровеше в спомените си и се опитваше да ги подреди. Арлийн и отец Станислав го гледаха напрегнато. След малко продължи:
— Необичайно беше също така, че не ми разказаха нищо за моите „цели“. Обикновено ми обясняваха за какво един или друг трябва да умре — колко невинни хора е убил, за какъв маниак е работил. Научавах всичко за навиците и пороците му. Това улесняваше нещата. Не е трудно да убиваш такава паплач — Дру отново спря, но после продължи. — Понякога оставяха на мен да избера начина на екзекуцията. Снайпер, бомба в кола — метод, който терористите толкова обичат, отрова, смъртоносни вируси — обикновено смъртта съответстваше на престъплението. Но в този случай задачата трябваше да се изпълни по точно определен начин. По-точно двете задачи, както вече казах, при това със строго фиксиран срок. Доста необикновено.