Женската сексуалност

Защо другият отказва, не го иска така, както момичето го иска? Нима неговото желание и привлекателност нямат стойност в очите на бащата? Защо той продължава да предпочита майката, да дели леглото си с нея и може би да има бебета от нея? Нима тя, неговата дъщеря, не е хубава, щом единствено действителни са валори-зиращите свидетелства, които възрастният дава на детето чрез езика? Всички тези парливи за момичето въпроси стимулират достъпа му до ценностни качества, които го водят до времето на падането на млечните зъби, когато лицето му наистина погрознява, а усмивката му не е като на жените.

Въпреки че момичето не е получило словесно обяснение за незадоволеността, от която страда, за непризнаването от другия на инцестното му желание, възстановяването на зъбите подновява надеждите му. Така то може още дълго време да дебне и очаква проявленията на желанието у баща си. То може също, когато желанието му не намира никакво помощно средство за поддържане на надеждата, да чувства как се превръща в нищо, щом обектът не проявява интерес към него. В нарцистично отношение то се самоотрича в пола си, регресира към предгенитално задоволяване и дори понякога към задоволяване от изпитването на зависимост по отношение на телесните потребности, на различните неразположения. Така попада в нарцистичен капан и започва да отрича съществуването на другия, чийто образ дори му причинява страдание. Извършва се стерилно изтласкване на гениталното желание. Стерилно в двойния смисъл на думата. Стерилно, защото не е потвърдена годността на генителните нагони, и стерилно, защото желанието за плодовитост, съществуващо неясно у всяко момиче и неполучило точен отговор относно законите за продължаване на живота и относно начина, по който то се е родило от желанието на родителите му един към друг и от желанието им да го създадат, може да изтласка от неговия Аз желанието му да ражда. Без да е изживяло едипова кастрация, т.е. без да е чуло думи относно нелюбовта на баща му и нежеланието му за генитална среща с него, момичето може да достигне в това състояние пубертета, като желанието за раждане се появи отново в онази негова част, наречена инстинкт към смъртта, частта на индивид без минало и без стойност, на обикновена човешка самка. Това желание за раждане превръща девойката в недиференциран обект за каква да е среща с мъж, която да я оплоди, докато лично, като субект, тя нито го е желала, нито познава особеностите на телесния контакт с него — половия акт. Тялото й приема или търпи гениталната среща с друго тяло, среща, която не се е осмислила, тъй като възлюбеният и желан от времето на едиповия комплекс възрастен не й е разкрил хуманизиращите ценности на желанието й извън инцестното му осъществяване.