Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Тогава възлагам тази работа на теб. Заповядано й е да не напуска замъка.
Де Уорън се оттегли в стаята си, за да напише кратко писмо до Робърт Брус. Щеше да се чувства по-спокоен, ако той наглежда Дъмфрис. Посипа писмото с пясък и притисна пръстена си до разтопения восък. Тъкмо събличаше жакета си, когато на вратата тихо се почука. Предполагайки, че е Томас, той му извика да влезе.
— Написах писмо до… — Думите му замряха, когато на прага се появи Алисия. „Дано Бог ми даде търпение!“ — Алисия, защо си тук?
— Ти ме покани.
— Поканил съм те?
— О, не с думи… С очи.
Линкс се втренчи смаяно в нея, докато тя сваляше робата си.
На долния етаж Джейн чу женския глас. Не можа да различи думите. Изпълнена с любопитство, младата жена изкачи стълбите, които водеха към стаите на лорд де Уорън, и се заслуша пред вратата.
— Тази вечер видях, че ти ме желаеш също толкова силно, колкото и аз теб. Та ти ме разсъбличаше с тези свои страстни зелени очи! Тъкмо заради това носех любимата ти рокля и сапфирите, които ми подари.
Линкс осъзна, че желанието му към тази жена отдавна е мъртво. Обля го вълна на вина и съжаление. Как да се отърве от нея, без да засегне честолюбието й? В мига, в който я отхвърли, тя сигурно ще запищи колкото й глас държи.
— Алисия — започна той и твърдо загърна робата й, — искам да се върнеш в стаята си. Заедно сме от доста дълго време. Знаеш, че обичам инициативата да е моя. Когато те пожелая, ще дойда в леглото ти.
— Разбирам, скъпи, и стените имат уши.
Той я придружи до вратата, твърдо решен да се отърве от нея.
Джейн се отпусна на стълбите и се втренчи с празен поглед в тъмнината. Да не си посмяла да плачеш! Какви те засяга, че тя е облякла любимата му рокля и носи скъпоценностите, които й е подарил! Вместо сълзи и гърдите й се надигна гняв. Той смяташе да я заведе в Единбург. Значи се интересуваше от любовницата си много повече, отколкото от нея! Дано изгориш в пламъците на Ада, Линкс де Уорън!
Джейн тихо слезе долу. Запали свещта с трепереща ръка и погледът й попадна върху каната с вино. Протегна ръка към чашата.
Изпълнена с увереност, Алисия запали свещите в спалнята си и отметна завивките на леглото. Знаеше, че Линкс мрази да го преследват в стаята му и бе достатъчно умна, за да не си го позволява много често. Но тази нощ просто нямаше сили да се спре. Той не бе идвал толкова отдавна, че тя се боеше, че се е уморил от нея.
Наля си чаша вино и се увери, че е постъпила правилно. Сега, след като му бе позволила да разбере как се чувства, той отново щеше да дойде в леглото й. Минути те се нижеха бавно. Увереността й започна да се изпарява.
Наля си още една чаша вино и закрачи из стаята. Защо той вече не жадуваше за близостта й? Навярно бе виновна малката курва, с която бе сключил временен брак. Само защото бе посял семето си в корема й, тя бе станала най-важното нещо в живота му. Дивият джоджен, който бе сипала във виното, щеше да подейства, ако онази глупачка го изпие!
Измина още час. Алисия разбра, че Линкс де Уорън няма да дойде. Защо се отказваше от една страстни любовна нощ? Това нямаше никакъв смисъл. Тя бе преглътнала гордостта си и бе отишла при него, а единствената й награда бе унижението! Спусна се към огледалото, за да се огледа. Разтвори робата, за да се увери, че както винаги е слаба и привлекателна. Коремът й бе хлътнал, а не издут и грозен като на Джейн Лесли. В този миг осъзна, че не момичето й бе съперница, а нероденото й дете!
Ала всичко щеше да бъде наред. Линкс ще я отведе в Единбург. Алисия се вкопчи в тази мисъл подобно на удавник за сламка. После внезапно осъзна, че повече не може да си затваря очите пред истината. Той щеше да я отведе в Единбург, за да се отърве от нея. Това бе причината за разправията им тази сутрин! Джейн Лесли бе настояла Линкс да изгони любовницата си от Дъмфрис!
Алисия запрати чашата си по огледалото и одраска полираната му повърхност. Време бе да промени плана си. И да посее семената на съмнението. То можеше да се окаже по-ефикасно средство от помятането. Беше чакала твърде дълго. „А този, който се колебае, губи!“
Глава 20
Джейн не си легна, а се отпусна в креслото пред огнището, в което тлееха загасващите въглени. До лакътя й бе чашата с вино. Гледаше жаравата и се опитваше да се пребори с нещастието си. Дали просто да преглътне гордостта си и да се опита да извлече най-доброто от това унизително положение? Или да се изправи срещу лорд де Уорън и направо да му заяви как се чувства? А защо да не отиде в стаята на Алисия и да й издере очите?