Игра на часове

— Ей, по-кротко. Отивам си.

— Веднага — изрече тя по-високо.

Омота се в одеялото и застана пред него, стискайки пистолета с две ръце. По всичко личеше, че умее да борави с оръжие.

Той вдигна ръце още по-високо.

— Махам се. Махам се! По дяволите!

Обърна се към вратата.

— Остави парите на масата — каза тя.

Кайл бавно се завъртя към нея.

— Моля?

Жената посочи с пистолета.

— Парите. На масата.

— Донесох каквото искаше. Това струва пари.

Вместо отговор непознатата отново пусна одеялото и плъзна длан по извивките на полуголото си тяло.

— Това също — твърдо изрече тя. — Хубаво гледай, момченце, сега ти е за последен път.

Той настръхна от оскърблението.

— Хиляда долара! За какво? За някаква си скапана голотия? И да те бях изчукал, пак нямаше да платя толкова.

— Всички пари на света не биха ти стигнали само да ме докоснеш — грубо отвърна тя.

— Тъй ли? Леле, колко си била недосегаема. Друсана ексхибиционистка от стаичка в клуб за стриптийз. И отгоре на всичко се криеш зад тоя шал и тъмните очила. Вириш си голия задник пред мен, а после не пускаш. За каква се мислиш, по дяволите? А?

— Отегчаваш ме. Вън.

— Знаеш ли какво? Не вярвам да стреляш при толкова хора наоколо.

Той я изгледа победоносно. Изражението обаче не трая дълго.

Жената почука с пръст по цилиндъра, завинтен за цевта на пистолета, и каза:

— Това е заглушител. Прави гърмежа съвсем тих. — Тя отново се прицели в слабините му. — Искаш ли да ти демонстрирам набързо?

— Не — изкрещя той и отскочи назад. — Не.

Хвърли парите на масата, завъртя се, изскочи от стаята и затръшна вратата.

Жената заключи, върна се на леглото и глътна няколко хапчета. След броени минути стенеше на пода, отново обзета от щастие.

В коридора Силвия отскочи настрани само миг преди Кайл да изхвръкне навън. Бе чула всичко. Втурна се подир него и излезе тъкмо навреме, за да види как джипът му потегля с бясна скорост от паркинга. Силвия свали шапката и разпусна косата си. Подозренията й се потвърждаваха. Кайл крадеше лекарства и после ги продаваше на жената от стаята. Силвия реши да изчака на паркинга, за да види дали непознатата ще излезе.

Минаха часове. Утрото наближаваше и Силвия бе видяла стотици хора, предимно мъже, да напускат сградата. Тъкмо се канеше да си тръгне, когато излезе още някой. Този път беше жена с шал около главата и тъмни очила въпреки непрогледния мрак. Едва се държеше на крака, но седна в една кола, паркирана близо до задния изход, и потегли. Силвия не я последва, защото жената би я забелязала. Тя обаче беше видяла добре колата. Качи се в своята и подкара към къщи. Някои въпроси бяха получили отговор тази вечер, но на тяхно място идваха нови, още по-тревожни.