![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
- Къде научи английски толкова добре?
Шофьорът смени скоростта, защото започнаха да изкачват хълм, и двигателят изрева яростно. Гун трябваше да крещи, за да го чува.
- В Дарамсала, в Маклеод Гандж.
- О, значи си бил в Индия? А защо се върна?
- Липсваше ми семейството... Освен това разбрах, че и да избягаш от неприятностите си, това не ги оправя.
- Не знаех, че е възможно да се върнеш.
- Да, не би трябвало да е възможно. Китайците са параноични за хора, които се връщат оттам...
- Как го направи?
- Както всички останали. Вървях пеш.
- Не е ли опасно?
- Днес няма нищо безопасно.
Джек беше чул разговора им и се намеси:
- Гун, разкажи ѝ какво ти се случи на връщане.
Гун се засмя.
- Не!
- Какво се е случило? - задълба Нанси, заинтригувана от неговия отказ.
- О, нищо особено...
- Моля, разкажи ми!
- Ако действително искаш да знаеш, ще ти разкажа, но няма да ти хареса.
- Нищо, разкажи ми.
- Ами бях изминал целия път през високопланинските проходи. Вървях вече от двайсет и един дена, бяха свършил цампата, нали си чувала, ечемичното брашно, с което се храним на път, и точно се готвех да легна на склона, когато ме арестуваха неколцина китайски войници...
- Ужасно! Как ги убеди да те пуснат?
Гун се изсмя истерично, с висок, почти налудничав смях, който обърка Нанси.
- Не съм ги убеждавал. Просто ме хвърлиха в затвора в Дронгпа - една страховита дупка.
- О, Боже! И как успя да се измъкнеш?
Джек също се усмихваше сега с крива усмивка и гледаше Гун с присвити очи. Той му направи гримаса и продължи разказа си:
- Ами бях отчаян. Почти бях стигнал и много ме беше яд на мен самия, но не знаех какво да правя. Тогава ме сложиха в килия с един възрастен тибетец. Той ми каза: „Ако искаш да излезеш, има само един начин. Намери цигара и си изгори гениталиите с нея".
Нанси изкриви отвратено лице. Това да не би да е някаква шега, запита се тя. Погледна към Джек, който се хилеше неприятно.
- Вярно ли е?
- Да.
Чувствайки отвращение и неловкост едновременно, тя все пак успя да измисли въпрос:
- Ако си изгориш гениталиите, как, по дяволите, това ще ти помогне да избягаш?
- Ами възрастният човек каза, че ако го направя както трябва, ще прилича на тежко венерическо заболяване и затворническият лекар просто ще ме изхвърли...
Лицето на Нанси все още беше изкривено от отвращение.
- Направи ли го?
- Да, разбира се. Бих направил всичко. Първо направих опит върху ръката си.
Той протегна дланта си и тя видя отблизо белезите, които вече беше забелязала. Лъскава набръчкана кожа - всяко изгаряне образуваше ужасяващо правилен кръг.
- Ужасно - каза тя.
Гун кимна и продължи:
- След това направих онова, което ме посъветва дядото. То ме разболя, получих треска, потече гной и избиха циреи...
Нанси чак отскочи назад.
- Сигурна съм, че е било гадно. И какво каза лекарят?
- Хвърли едно око и каза на сержанта да ме пусне, защото след седмица-две ще съм мъртъв и ако умра в затвора, ще бъде лошо за него.
- Това е най-гадната история за бягство, която съм чувала...
Джек продължаваше да се усмихва неприятно.
- Гун - обади се той, - никога не съм знаел, че можеш да бъдеш толкова обаятелен с жените.
- Предупредих я, че няма да ѝ хареса, нали?
- Следващия път ще се съобразя с твоето предупреждение - кимна Нанси с мрачна усмивка.
Тримата потънаха в мълчание, докато камионът продължаваше пътя си с клатене и друсане.
40
Когато тръгнаха да се спускат от хладните висини на Тибетското плато, климатът започна да се променя. С него се смениха и флората, и фауната. С приближаването на Конгпа планинските склонове станаха по-полегати, а когато пристигнаха в Байи, грозен малък град при моста над река Нянг, навсякъде наоколо имаше гъсти гори, а влажността беше като в тропиците.
Пътят се беше влошил още, изоставени камиони, чиито шофьори бяха платили с живота си миг невнимание, лежаха по дъната на клисурите. Нанси забеляза, че шофьорът беше започнал да се поти, докато завърташе кормилото за поредния безмилостен завой. Направо се побърка, като си помисли, че всеки момент машината можеше да се наклони и да започне падане, което щеше да продължи стотици метри. Започна да ѝ се вие свят, когато гледаше пропастта отстрани и металните останки на разбитите коли. Най-накрая водачът на конвоя отби на един паркинг встрани от пътя и обяви, че пътуването за деня е приключило. Нощта почти се беше спуснала.