Шестият

42

Кели Пол седна зад бюрото в нюйоркската хотелска стая и огледа малкото, но уютно подредено пространство. В колко подобни стаи беше пребивавала през последните двайсет години? Отговорът на този въпрос й прозвуча като клише, но беше верен: в твърде много. И наистина беше така.

Тя никога не използваше листовете и химикалките, които намираше в чекмеджетата в хотелите, защото се страхуваше да не оставя следи. Багажът й беше опакован, а документите за пътуване — в пълен ред. Не носеше оръжие, но можеше да си набави такова в рамките на пет минути.

Научи за смъртта на Карла Дюкс в шест и половина сутринта. Не си губи времето да се чуди кой е убиецът. Отговорът на този въпрос беше важен, но не колкото онова, с което се занимаваше в момента.

Несъмнено и Питър Бънтинг вече беше научил новината. Контактът му в „Кътърс Рок“ му беше осигурил неограничен достъп до брат й. Пол обаче имаше свои контакти там, от които беше научила, че състоянието на затворника остава без промяна.

Задръж още малко, Еди. Не им позволявай да те притиснат.

Тя погледна към джиесема си на масата, поколеба се за миг, после го взе и набра един номер. Насреща вдигнаха на второто позвъняване.

— Ало?

— Мистър Кинг, обажда се Кели Пол.

— Отдавна чакам да се обадите. Разбрахте ли за Карла Дюкс?

— Да.

— Някакви хипотези?

— Няколко, но в момента това не е важно. Къде сте?

— А вие къде сте?

— На Източното крайбрежие.

— Аз също. Днес следобед направих едно интересно откритие в интернет.

— На каква тема?

— БИК е съкращение на Бънтинг Интернешънъл Корпорейшън с президент Питър Бънтинг. Да сте чували нещо за него?

— А трябва ли?

— Затова ви питам.

— Какво научихте? — пожела да узнае Пол.

— Централата на БИК е в Ню Йорк, но имат офис и във Вашингтон, защото работят с правителството. Предмет на дейност — услуги в областта на разузнаването. От приятели разбрах, че печелят контракти за милиарди, но никой не знае точно срещу какво. Информацията е строго секретна.

— Все някой знае, иначе Чичо Сам едва ли би подписвал такива чекове.

— Значи познавате Бънтинг, така ли?

— Мисля, че е време да се срещнем.

— Къде?

— Аз съм в Ню Йорк.

— Мога да дойда там.

— Във Вашингтон ли се намирате?

— Кога?

— Колкото е възможно по-скоро.

— Имате ли какво да ми кажете? — попита Шон.

— Иначе не бих ви губила времето. Как попаднахте на следите на БИК?

— По най-старомодния начин — чрез малко добра детективска дейност.

— Според мен сте притиснали Дюкс, а тя се е уплашила и ви е насочила към тях. След което е платила с живота си.