Шестият

— Притежавам отличен слух, мистър Бънтинг.

— Тя беше мой оперативен работник. Изпратих я в „Кътърс“ със специална мисия.

— Разбрано.

— Какво значи разбрано? Попитах те защо си я убил!

— Трябва да се успокоите, мистър Бънтинг. В думите ви няма смисъл. Не бих имал причини да убивам мис Дюкс.

Бънтинг нямаше как да знае дали Харкс казва истината, но инстинктивно усещаше, че лъже.

— Тя беше добър човек и професионалист — каза той. — Сега оставам без очи и уши в „Кътърс“.

— На ваше място не бих се тревожил, сър. Държим нещата под контрол.

— По какъв начин?

— Просто трябва да ми се доверите.

— Говориш глупости, Харкс! Аз не се доверявам на никого! Особено пък на хора, които не отговарят на въпросите ми!

— Обадете се, ако имате други проблеми — спокойно отвърна Харкс и прекъсна връзката.

Бънтинг бавно остави слушалката, после стана и пристъпи към прозореца. В главата му се блъскаха мрачни сценарии, всеки по-лош от другия.

Защо са убили Дюкс? Тя беше директор на „Кътърс“, но на практика не разполагаше с никаква власт. Ако убиецът е Харкс, защо го е направил?

Върна се зад бюрото и позвъни на Ейвъри, който току-що се беше върнал във Вашингтон след снощната си среща с Дюкс. Тя беше организирана в последния момент чрез спешен имейл, който сътрудникът му беше получил само ден след появата си в Мейн. Жената беше настоявала за среща с Бънтинг, но той я прехвърли на Ейвъри, който и бездруго вече беше там.

— Карла Дюкс е убита, Ейвъри. Станало е малко след срещата ти с нея.

— Току-що го научих от новините — отвърна с нестабилен глас сътрудникът му.

— Каква беше причината да поиска тази среща? В имейла си не споменаваше нищо и аз й предложих да се види с теб.

— Шон Кинг се е появил в дома й.

— Кинг ли? Защо?

— За да й съобщи, че знае за кого работи, а това скоро ще стане известно и на ФБР. Жената беше доста разтърсена.

— Откъде е разбрал, по дяволите?

— Нямам представа.

— Според мен просто е налучквал — подхвърли Бънтинг.

— Тя беше доста уплашена, защото Кинг й поставил нещо като ултиматум.

— Какво е искал от нея?

— Искал е нас, предполагам.

— Надеждно ли е прикритието ни?

— Никой от служителите в „Кътърс Рок“ не би разговарял с него.

— Но те са имали определени подозрения — възрази Бънтинг, после трепна от ужасната мисъл, която се появи в съзнанието му. — Дали е разговаряла с Кинг малко преди да се срещне с теб?

— Да. Беше много разстроена. Изпрати ми кодирано съобщение, според което Кинг я предупредил, че ФБР подслушва телефона й и следи електронната й поща.

— Къде се срещнахте?

— На предварително уговореното място — една зона за пикник край затънтен дори за Мейн треторазреден път.

— Значи Кинг е успял да я стресне до такава степен, че тя веднага е хукнала към теб. А дали Мишел Максуел е присъствала на срещата им?