Шестият
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестият». Краткое содержание книги:
Шон се отби в близкия бар и си взе кафе и сандвич с яйца. После бръкна в джоба си и включи джиесема. Мишел го беше търсила няколко пъти и той побърза да я набере.
— Слава богу — прозвуча гласът й в мембраната. — Няколко пъти те търся, но телефонът ти беше изключен. Имам куп новини.
— Не ми казвай, че още някой е умрял — подхвърли той.
— Откъде знаеш, по дяволите?
— Какво? — помръкна той. — Просто се пошегувах. Кой?
— Карла Дюкс. Научих го от Добкин, който се появи в мотела малко след като се прибрах.
— Посред нощ? — подозрително попита Шон. — Защо го е направил?
— Не знам. Може би още се чувства задължен за оная работа с Мърдок. Но това не променя нещата. Жената е мъртва, заподозрян няма. Случаят е поет от ФБР.
Шон отпи глътка кафе и захапа сандвича. Беше гладен, защото по време на полетите не предлагаха храна. Вече не помнеше кога за последен път беше слагал нещо в уста и мазният сандвич му се стори адски вкусен.
— Каза ли на Добкин какво видяхме снощи? — попита той.
— Ти да не си пиян? — сопнато отвърна Мишел. — Разбира се, че не. Първо исках да говоря с теб.
— Не искам да бъда обвинен във възпрепятстване на разследването, но и не съм готов да се обвързвам с каквото и да било — мрачно отвърна Шон.
— Значи засега мълчим и изчакваме?
— Точно така.
— Ако Дюкс е била убита поради разговора си с човека, когото следиш, нещата бързо могат да поемат в опасна посока.
— Така е, но ако успея да открия за кого работи, това ще бъде огромна крачка напред.
— Ако преди това не ти видят сметката.
— Ще внимавам. А ти си отваряй очите и пази Меган.
— Как мислиш да го проследиш във Вашингтон?
Шон погледна към магазина за подаръци в другия край на залата.
— Все ще измисля нещо. Ще ти звънна, когато стигна до базата му.
Той изключи телефона, хвърли поглед към непознатия, който седеше на една от пейките с разтворен на коленете лаптоп, и забърза към магазина за подаръци. Две минути му бяха достатъчни, за да открие онова, което търсеше.
Пожарникарски шлем играчка, плюс тубичка лепило. Насочи се към тоалетната, влезе в една свободна кабинка и разтвори кутията. Пръстите му сръчно откъснаха златната пластмасова значка в предната част на шлема. Със свободната си ръка измъкна картата на частен детектив и залепи значката на обратната й страна, използвайки тубичката. После прибра картата в джоба си, изхвърли кутията, шлема и лепилото в кошчето за боклук, изми лицето и ръцете си и забърза обратно.
Полетът до летище „Дълес“ се изпълняваше от двумоторен реактивен самолет на „Канейдиън Риджънъл“, нает от авиокомпания „Юнайтед“. Шон се качи на борда преди неговия човек, зае едно свободно място в дъното на салона и разтвори вестника, който някой беше оставил в джобчето на облегалката пред него. Обектът си избра място няколко реда пред него, внимателно сгъна сакото си и го остави в багажното отделение над седалките. Едновременно с това говореше по телефона, но Шон беше твърде далече, за да чуе нещо. После вратите се затвориха и стюардесата напомни всички електронни уреди да бъдат изключени. Мъжът прибра телефона в джоба на панталона си и седна. Минута по-късно машината излезе на пистата за рулиране и рязко увеличи скоростта си. Пръстите на обекта побеляха върху страничната облегалка.
Доста нервен пътник, отбеляза наум Шон.
Издигнаха се във въздушното пространство над Ню Йорк и описаха плавен завой на юг. Самолетът продължаваше да набира височина. Не след дълго бордовите компютри регистрираха достигането на въздушния коридор за полета, поставиха машината в хоризонтално положение и фиксираха скоростта на 880 километра в час.
Трийсет минути по-късно започнаха снижаването към летище „Дълес“. Навлязоха в гъсти облаци, корпусът започна да се тресе от силната турбуленция, която ги подхвърляше в различни посоки. Шон гледаше как дясната ръка на обекта стиска страничната облегалка при всяко разтърсване на кабината.
Тоя никога не би издържал задължителните тестове за постъпване в Сикрет Сървис, помисли си той.
Кацнаха без проблеми и самолетът започна да рулира към терминал В. Пътниците слязоха. Мястото беше подбрано така, че да не се налага превоз от по-далечните терминали към изхода и чакащите там посрещачи.