Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
- Автор: Кирков Димитър
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Захари Стоянов“
- ISBN: 954-8047-92-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:
— От вестника — признах направо. — Теодорос ни го даде. Оня човек, дето…
— Теодорос?! — спря тоя път Пазаити от изненада. — Тая мърша заспала! Та аз му дадох вестника. От мен научи, че сестра му дири градинар…
— Ама оная господарка негова сестра ли е?
— Негова! Негова! — вресна сърцераздирателно господинът. — И двамата неблагодарници! И двамата благодетеля си оставят! Ако не беше тая глава, ако не бях аз да им помагам, Клио в бардак щеше да свърши, а брат й отдавна да е умрял от глад! С бабичката заедно, разбира се. И той! И той решил да свърши нещо — на закрилника си динена кора да подложи! Не! Не мога вече! Сърцето ме заболя. Трябва да седна нейде на сянка. Не щеш ли да те черпя една баклава?
Свих рамене — защо не. Казах ти, че тоя човек ми стана омразен от първата среща. Заради изнудването на дядо Аргирис и дебелашките му закачки с внучката. Не вярвах, че Зоя ще склони да се сгоди с такъв дърт пръч, но самото негово домогване ме отвращаваше. Сега обаче, като го гледах как се ядосва и открито приказва, поомекнах малко. Пък и любопитно ми беше какво още ще науча за новите си познати. Седнахме под един чадър на тротоара — маси бяха изкарали от сладкарницата…
Главно занятие на Ламброс Пазаити беше зайкаджийството, посредничеството при покупки и продажби на недвижими имоти. Професия свободна, в известен смисъл — артистична, нямаш господар над себе си и както искаш се разпореждаш с времето. А време той имаше предостатъчно, за да се занимава с още сто неща. На работа нагласяваше мнозина и наизуст знаеше незаетите места из Атина като някоя подвижна трудова борса. На предприемачи търсеше клиенти за нов строеж и парцели за разчистване. Паспорти вадеше на мераклии да емигрират, по служби се разправяше заради тях, места по корабите им намираше да заминат. С две думи, да не ти изреждам всичко, хора свързваше за някаква обща тяхна работа. И като ги свърже, от двете страни вземе парсата. Пък хората му благодарят, защото ги е улеснил да добият каквото искат.
Благодарят — но не всички. Като Клио Филокали примерно. Докато ядях баклавата, Ламброс Пазаити разправи, че навремето бил приятел с баща й, обща работица вършели. Но човекът умрял ненадейно и оставил вдовица с две недорасли деца — глезени и мързеливи. Нито за учене стават, ни за друга някаква работа. При таткото добре си живуркали — служел той в митницата на Пирея и къде заплата, къде рушвет, добри доходи му идели. Но свършило, омела се трапезата. Добре, че имоти оставил покойникът — да имат какво да продават. Солидна къща в Пирея, втора подобна в Атина, два-три парцела незастроени и най-ценното, имение край Мегара — обширен дом и малко земя.
И като добър приятел и състрадателен човек Ламброс Пазаити почнал да издържа семейството. Тоест да разпродава недвижимостите. Но отлично знаел той, че ако им даде пари на куп, тутакси ще ги пропилеят. Вдовицата — ветрогонка, свикнала пръстите й да са отворени. Сестрата и братът още повече, не са даже чували как всяка драхма с черна пот се изкарва. И поради това Пазаити взел всичко сам в ръцете си. Бавно продавал, по малко им давал. От загриженост и добросърдечие. А те пищят, тръшкат се — всичко да им трупне изведнъж. Ама ако беше ги послушал, за две годинки да бяха изяли и последната керемидка. Търпял той укори, обвинения — все за тяхно добро и в името на баща им. Без него нямало да могат ни изгодно да продадат, ни парите си да спастрят.
Колкото и пестеливо да даваш обаче на такива лами — броените пари свършват. Стопили се един по един имотите. Опрели до голямата къща в Пирея — продал я чичо Ламброс заедно с мебели и покъщнина. Малка къщурка им взел вместо нея, от две стаички. Ще се посместят, ще свикнат. Кучето скача според тоягата. Но и тия последни пари пропаднали като в каца без дъно. Задала се гладория. Теодорос се вкаменил като някое изкопаемо и работа не похваща, вдовицата болести я налегнали, а Клио истерии взела да разиграва. Роклята си къса, на кея заплашва, че ще върви, на моряците да се предлага. Пък може и да е ходила, хитро ми смигна Пазаити, пък можеше и там да си остане. Ама как да вдигне ръце чичо Ламброс от тях — от малки ги е отгледал, като родни деца ги има. А Клио специално повече от дъщеря му легнала на сърцето. И пак той спасил фамилията Ликудис, както години наред я спасявал.
Отдавнашен познат бил Пазаити с Йоан Филокали. Не близък, да речеш, защото Филокали дълбока вода гази, с него другар не можеш да вървиш.