Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Тръгнахме ние след слугинята, но сигурен съм — не за лопати ни прати жената, а за да ни огледа хубавичко и отзад, защото десетина крачки направихме само и тя ни спря:

— Чакайте! Няма нужда. Ти ще останеш, младежо. — И избра Михалис.

— Покорно благодаря! — поклони се леко той. — Ще видите, че съм старателен. А ще може ли сега да ида да си взема багажеца от Пирея?

— Не — отказа му господарката. — Сега Жижа ще те разведе да видиш потребното. Довечера ще отидеш.

— Ако ви трябва втори съвестен работник — обадих се аз, — не ме забравяйте.

— Ще видим — разсеяно рече Клио Филокали и даде да се разбере, че е свършила с нас.

Разменихме си две думи с Михалис, че ще се срещнем вечерта, поех обратно аз, сподирен от слугинята, и щом ключът прещрака зад мен, ето ти го — припка по тротоара Ламброс Пазаити заедно с някакъв тип, черен като арапин.

— Ти? — изумено викна той и без да пита, разбра криво-ляво какво е станало.

Спусна се веднага към портата, задърпа звънеца, с юмрук заблъска и слугинята, изглежда, не се бе отдалечила много, защото бързо отвори прозорчето.

— О, господин Пазаити — рече тя, — нали знаете какво ми е наредено. Не мога да ви пусна.

— Жижа, момиченце — разгорещено заговори господинът, — забрави ли кой те настани тук? А? Молим те — отключи!

— Ама не искам да ме гонят. Господарката предупреди, че…

— Нали градинар търси оная фукла! А? Нали? Водя екстра майстор — за българския цар е работил.

— Наеха градинар — отби натиска слугинята.

— Иди! Съобщи! — Пазаити смени молбата със заплашителен тон. — Чичо Ламброс е дошъл, кажи, и сладко предложенийце носи. Ще се сдобие Клио със златен имот. Без пари! Както си чопли ноктите — и ще го добие! До кея в Пирея… Тичай! Тичай, Жижа!

— Не бива! — плачливо отвърна слугинята. — Да известявам за вас също е забранено… — И прозорчето тракна, затвори се.

— О, неблагодарно племе! О, семе лукаво! — понечи да си скуби редките коси Ламброс Пазаити. — В тартара да върви цялото!

Но мигом се успокои и рече на своя придружител:

— С гъза напред си станал, Лаки, тая сутрин. Нямаш късмет. Върви си.

Замина арапинът на една страна, кривнах аз на другата, а Ламброс Пазаити тръгна с мен.

— Не ви се сърдя — любезно почна той, забравил сякаш вчерашното спречкване и обидните ми думи. — Който превари — той натовари. Другия взеха, нали?

— Да. Приятеля ми Михалис.

— По-хубав е като мъж — затова — уверено обясни причината спътникът ми. — Ако не го вкара Клио в постелята си тая вечер, утре ще е.

— Какво говориш?! — спрях смаяно аз.

— Е, тръгвай, тръгвай! — подкани ме Пазаити. — Предполагам. А предположението произтича от опита, както казват в училище. Не й допадат напоследък градинарите на Клио. Но това никого не засяга — даже стария Филокали. На друго се чудя аз. Откъде вие разбрахте да дойдете?