Величие и падение на куртизанките

Договор за мир между Азѝ и банкерска къща „Нюсенжан“

„Колко е умна коспоша ди Нусинген!“ — каза си баронът, когато жена му излезе. Но колкото и да се възхити от хитрия съвет, който току-що бе му дала баронесата, не можа да измисли как да го използува; така че не само се чувствуваше, но и направо си казваше, че е глупец.

Глупостта на човека, боравещ с пари, макар и станала пословична, е все пак относителна. С умствените способности става както с физическите. Силата на танцьора е в краката му, силата на ковача в ръцете; хамалинът от халите привикна да пренася товари, певецът обработва гласа си, а пианистът укрепва китките си. Банкерът се стреми да комбинира сделки, да ги съпоставя и да раздвижва печалбите, както авторът на водевили се научава да комбинира различни ситуации, да ги проучва и размества героите си. Така че от барон дьо Нюсенжан не трябва да се иска остроумен разговор, както от математика не може да се изисква поетично мислене. Колко творци се срещат в дадена епоха, които в житейското ежедневие са красноречиви и духовити като госпожа Корнюел? Бюфон е бил възтромав, Нютон не е обичал никого, лорд Байрон е обичал само себе си, Русо е бил налудничав, с мрачен характер, Лафонтен — разсеян. Ако са еднакво разпределени, човешките сили ще произведат навсякъде глупци или посредствени хора; неравномерно разпределени, те раждат несъобразност, която наричаме гений, а ако можехме да я видим, щеше да ни изглежда като осакатеност. Същият закон управлява и тялото: съвършената красота е почти винаги придружена от липса на темперамент или глупост. Паскал е бил голям математик и велик писател, Бомарше — забележителен делови човек, а Замѐ — изключителен царедворец — тези редки изключения потвърждават правилото за специализирането на човешкия ум. Така че в областта на спекулативните изчисления банкерът проявява толкова ум, ловкост, хитрост и качества, колкото и добрият дипломат в областта на националните интереси. Ако все още е способен, когато напусне работата си, банкерът пак би станал голяма личност. Един Нюсенжан, който да представлява и принц дьо Лил, и Мазарини или Дидро, е почти невъзможно човешко съчетание, каквото е било съчетанието на човешки способности у Перикъл, Аристотел, Волтер и Наполеон. Блясъкът на императорското слънце не бива да затъмнява отделния човек, императорът притежаваше чар, той бе образован и остроумен. Господин дьо Нюсенжан бе само банкер и като повечето си събратя без никаква друга мисъл извън сметките, вярваше само в сигурните стойности. Що се отнася до изкуствата, той проявяваше благоразумие и като напълваше шепите си със злато, прибягваше до познавачи; така станеше ли дума да се строи къща, да се обърне внимание на здравето, да се купи земя или рядка вещ, той се обръщаше към най-добрия архитект, най-добрия лекар, най-големия познавач на картини и статуи, най-умелия адвокат. Но понеже не съществуват заклети експерти в областта на интригите, нито пък познавачи в любовната страст, влюби ли се, банкерът изпада в трудно положение и се забърква в женските хитрини. Ето защо Нюсенжан не можа да измисли нищо по-добро от онова, което бе вече извършил, а именно да даде пари на някакъв Фронтен — независимо от това дали е жена или мъж — и той да мисли и действува вместо него. Единствено госпожа дьо Сент-Естев можеше да осъществи пътя, подсказан от баронесата. Банкерът съжаляваше горчиво, че се скара с противната търговка на тоалетни принадлежности. И все пак, вярвайки в магнетичната сила на касата си и в успокояващото лекарство с надпис „карати“, той позвъни на прислужника си и му нареди да потърси на улица Ньов-Сен-Марк отвратителната вдовица и да я замоли да дойде при него. В Париж крайностите се събират благодарение на човешките страсти. Там порокът споява непрекъснато бедния с богатия, величието с нищожеството. Императрицата иска съвет от някоя си госпожица Льонорман. С една дума, във всяка епоха велможата намира по един Рампоно.