Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Четиримата пътници в хеликоптера поеха към дома.
За Киаби домът беше главната областна квартира на „Иран Ойл“ в покрайнините на Ахваз — спретнат комплекс от бели сгради и добре напоявани полянки, заобиколени от висока ограда и с площадка за хеликоптери в центъра.
— Благодаря ти Руди — въздъхна той и отвори вратата. Група въоръжени мъже изскочиха от прикритията си в момента на приземяването и заобиколиха хеликоптера. Моллата прехвърляше топчетата на броеницата си.
„Такава е Божията воля — рече си Киаби. — Направих, каквото мога, споменах Аллах в своите молитви, убеден съм, че постъпих правилно. Но докато съм жив, ще проклинам враговете на Аллаха и най-опасния сред тях — фалшивия пророк Хомейни, главатар на банда убийци.“
Обърна се и видя инженерът да седи с посивяло лице до Хусаин.
— Аллах да те съди, молла — рече той и слезе.
Застреляха го на място, а инженера измъкнаха от машината и му сложиха белезници. После, в съответствие с предварителната уговорка на Хусаин, хеликоптерът получи разрешение да излети.
10
Военновъздушната база Ковис: 5,09 следобед.
Мануела вървеше забързано към спретнатата едноетажна постройка на компанията С-Г, над която се издигаше контролната кула. Беше облечена с пилотски комбинезон, косата й беше прибрана на кок под шапка с емблемата на компанията, походката й издаваше неподправена женственост.
В първата канцелария седяха трима от иранските служители на компанията. Те любезно се надигнаха от месната си и се усмихнаха, очите им под тежките клепачи не изпускаха стройната й фигура.
— Добър ден, ваше превъзходителство Павуд — поздрави на фарси тя. — Разбрах, че капитан Еър е пожелал да ме види.
— Да, уважаема госпожо. Негово превъзходителство е в кулата — отвърна старшият чиновник. — Ще ми окажете ли честта да ви придружа?
Тя любезно отказа и пое по извитата стълба към втория етаж, а Павуд злобно процеди:
— Държи се направо предизвикателно към нас с тази нейна походка!
— Прав сте, ваше превъзходителство — отвърна единият от останалите. — По-лоша е от проститутките в Стария квартал! От всички неверници американците са най-противни, особено жените им. А тази… тази направо си търси белята!
— Плаче за един здрав ирански кур! — заключи третият и се почеса.
— Трябва да носи някаква наметка и да върви по-скромно — продължи Павуд. — Ние тук сме мъже, деца сме създавали. Да не ни взема за евнуси?
— Заслужава бой с пръчки заради изкушението, на което ни подлага!
Павуд деликатно докосна носа си.
— С Божията помощ скоро ще го получи, и то публично! Всички ще бъдат подчинени на ислямските закони и съответните наказания!
— Говори се, че американските жени нямали косми по оная работа — подхвърли дребният чиновник.
— Имат, ама ги бръснат.
— С косми или не, бих й го набутал, докато почне да пищи от удоволствие, ваше превъзходителство — заключи дребният и всички се разсмяха.
— Оня бивол мъжът й го прави всяка вечер — рече старшият служител и очите му заблестяха. — Чувал съм ги как стенат нощно време.
Той запали цигара от фаса на предишната, изправи се и надникна през прозореца. Носеше очила и гледаше нагоре към чистото небе, в което един хеликоптер бавно подхождаше за кацане. „Смърт на всички чужденци — помисли си той, после добави и най-съкровената си мечта: — смърт и на Хомейни и противните му паразити! Да живее Туде и народната революция!“
Кулата беше малка, изцяло остъклена и добре оборудвана. С-Г я използуваше вече няколко години и беше съумяла да я оборудва с някои от най-съвременните уреди за сигурност на полетите при всяко време. Фреди Еър, изпълняващ длъжността старши пилот в отсъствието на Старк, очакваше Мануела.
— НХВ се насочва за кацане — каза той, докато Мануела изкачваше стълбичката.
— Чудесно — възкликна тя, тъй като цял ден безуспешно се бяха опитвали да се свържат със Старк. Еър й беше казал да не се тревожи, тъй като радиовръзката им често се губеше. От снощи насам разполагаха само с една радиограма от Старк — в нея той лаконично съобщаваше, че остават да пренощуват в Бандар-е Делам и ще се чуят днес.
— Съжалявам, Мануела, но Дюк не е на борда. Пилот е Марк Дюбоа.
— Случило ли се е нещо? — попита тя с разтреперан глас. — Ранен ли е?